Продължение…

---

Има ли изход от това безнадеждно наглед положение? Според автора да. И то на базата на принципа “и вълкът сит и агнето цяло”, но във възможният му вариант –“и вълкът преял, и агнета в изобилие” А за да стане това е необходимо да се подходи към проблема по нов начин и на базата на нови идеи. Ето някои от тях.
Идеята на проф. П. Коларов за “прозорците” в районите, в които се тралира. Те ще бъдат интензивно експлоатирани за определен период, след което трябва да бъдат оставени за възстановяване на екосистемите, като тралирането ще продължи в други прозорци. Понятно е, че дължината на тези периоди и размерите на прозорците ще се определят чрез изследвания и експерименти.
Идеята на автора за подводни резервати, представляващи ивици от дъното широки примерно 0,5 мили (926 м.) и с посока запад – изток от 0 до 100 м. дълбочина, в които ще бъде забранено тралирането. При общо 3 – 4 резервата между н. Калиакра и н. Емине те ще заемат не повече от 1% от местата за тралиране, но ще имат съществен принос за повишаване екологичния статус на тази акватория.
Идеята на автора за употребата на специални видове изкуствени рифове (ИР) – антитралове и протралове. Първите не само ще играят доказаната благотворна роля на ИР върху околната среда, но благодарение на специалните си капани ще охраняват резерватите от траловете. Вторите, които ще се използват в междурезерватните 99% от акваторията ще позволяват безопасно за траловете преминаване над тях, като предпазват само собствената си екосистема. И двата вида ИР ще изпълняват функцията на “оазиси на живота”, които ще излъчват в околното пространство макро- и микроорганизми, а с това ще поддържат и повишават видовото разнообразие и количеството на хидробионтите, вкл. на рибните популации
Идеята на автора за монтиране на малки дълбочини (10–15 м.) на “селища” от рифове – антитралове, които биха позволили на екологичния (леководолазния) рапанолов успешно и безопасно (от траловете) да конкурира промишления.
Тези и други идеи се нуждаят от експериментална проверка за да се прецени коя от тях къде, кога, в каква степен и в каква комбинация с останалите ще се окаже полезна. На първо време обаче и то незабавно според автора трябва да се предприемат следните действия:
1. Да се задължи ИО – БАН – Варна да прекрати изплащането на заплата към пенсията на скучаещия от безделие д-р Консулов. Това ще улесни и ускори извеждането на сем. Консулови от сферата на науката и рапанолова и ще постави началото на рационално решаване на този проблем;
2. Да се замрази за 3 години действието на Закона за рибарство и аквакултури в частта му третираща употребата на дънни тралове, тъй като е изсмукана от пръстите на невежеството и на практика стимулира бракониерството и безразборното тралиране. И устройва единствено и само интересите на сем. Консулови.
3. Да се финансира 3 годишен проект на Института по рибарство и аквакултури – Варна за провеждането на целенасочен експеримент и изследвания на определени екологични проблеми свързани с рапанолова и риболова в българската шелфова зона на Черно море;
4. Да се разработи на базата на резултатите от експеримента и изследванията сратегия за възстановяване, опазване и възпроизводство на биоразнообразието и биопродуктивността на шелфовата зона пред българския бряг, която да намери адекватен законов израз. Защото закони, правила и забрани трябва да има и нарушаването им трябва да се санкционира стого и безкомпромисно. Но закони, правила и забрани извлечени от въпросната стратегия. И затова съобразени както с изискванията на науката така и с интересите на обществото.

Ст. н. с. I ст. д-р Димитър Пърличев – Варна