Не, съвсем не като у Окуджава е днешният ни сюжет. Той бе участник във война, за която имаше поне някакво оправдание. Макар и да се беше бил за Сталин, но все пак против Хитлер. Макар и против самоопределението на народите на СССР, но поне за териториалната цялост на Русия и колониите й – от Беларус до Таджикистан. Допринасяйки за бъдещото "дело на лекарите" и за борбата срещу "безродните космополити", но все пак за спасяването на евреите от газови камери, от нов Бабий Яр и от крематориуми. Война, довела до окупацията на Източна Европа, на Балтика и Украйна от червените тоталитарни пълчища, но пък прогонила есесовците в черните мундири.

За Русия плюсовете от тази война бяха толкова, колкото и минусите; за страните от Балтика, за Кавказ, Украйна, Чехия и Унгария минусите от победата на Сталин бяха даже преобладаващи.

Западна Европа се размина само с плюсове, тъй като след нацистката окупация й бе спестена съветската. За Полша минусите и плюсовете бяха по равно; за Молдова, Румъния, Бесарабия имаше повече минуси; за Югославия имаше повече плюсове, защото СССР не смееше да я пипне. С други думи, криво-ляво, но все пак може да се направи някакъв баланс на онази война.

Днес, в случая с Грузия, можем веднага да забравим и сметки, и компютри. Войната носи само вреда за Русия, за Грузия, за целия свят и за всеки от нас. Малката, кротка кавказка страна, която досега е правила само добро на Русия (през 1991 година те дори дадоха гражданство на всички жители на Грузия, включително на руснаците, независимо от познанията на езика и срока на пребиваване).

Грузия ни обичаше, изхранваше ни с шашлици, поеше ни с чудни вина, канеше ни на гостоприемни трапези с люля-кебап и чахобили; тя се възхищаваше от белокожите ни девойки; тя ни даряваше с пищните борови гори на Пицунда, с изумруденото море на Гагра, с Ботаническата градина и с развалините на древната римска крепост в Сухуми; тя вдъхновяваше Пастернак, възпяващ Кобулети, Поти и Сухуми.

В Поти сега се разполагат руски окупатори, контролират и града, и пристанището, а след като се наобядват в ресторанта, на молбата да си платят сметката, се разплащат с автоматни редове. Те прогониха от града полицията и местната власт и не допускат в него независими и грузински журналисти. Той е разрешен само за "продажники" (хубав украински термин), които работят за путинската хунта. Руски ботуши газят дивните плажове. Ето че успяха най-накрая да си ги натопят, макар и не в Индийския океан, но поне в чуждо пристанище. А Гагра, Пицунда, Сухуми – те всички са загубени завинаги за Грузия. Слава Богу, че в Батуми акостира авангардът на натовския флот.

Грузия ни обичаше, но тя обичаше и свободата, и затова побеснялата от безнаказаност путинска Русия разкъса на части нейното живо, прекрасно тяло, разчекна я и я разпъна на кръст.

Някога, още като сатрап на КПСС, Едуард Шеварнадзе беше казал, че за Грузия слънцето изгрявало на Север. Не! От Север нахълта беда, по-страшна и от монголското и от персийското нашествия. Днес Шеварнадзе умолява своите бивши "братлета", "другари" и "съратници" да изведат, ако може, войските си от Грузия. Сякаш той не е на ясно, че КГБ не познава думата милосърдие. Русия прегази с танкови колони грузинското кино, грузинските поети, писатели и художници, тя смаза Тамара и Демона, Грибоедов и Нина Чавчавадзе.

Но нищо, кротките грузинци ще се научат да ни мразят. И ще дойде ден, когато пролените заради нас сълзи на угнетените народи ще се превърнат в наш, локален Потоп, и ние ще потънем в тях.

Тази подла война задължава всеки порядъчен руснак да се превърне в пета колона. Днес всички ние сме грузинци, всички, у които още не е умряла съвестта. Лошо говоря грузински. Но знам думата "ara" ("не") и фразата "Poutin cartveli eris djalatia" (Путин е палач на грузинския народ). Казвайки тези думи, аз скъсвам дипломатическите си отношения с чекистката държава, без дори да оставям консулски отдел.

Каква ти Г-8! По време на войната срещу Финландия през 1939 година Сталин загуби мястото си в Лигата на народите, а за Грузия нас трябва да ни изхвърлят от ООН! И никога порядъчни хора от руските земи не бива да посещават абхазки курорти, за да не стават съучастници на международно разбойничество.

В тази путинска война против Грузия, против бъдещето, против цялото човечество, на нас ни е нужно само едно – поражението на Кремъл. Едно за всички! За цената няма да се пазарим. Както пее Окуджава "...одно на всех, мы за ценой не постоим"...
Валерия Новодворская, “Грани.ру”