Английският философ Сър Арнолд Тойнби твърди, че само големите предизвикателства раждат големи отговори. Предизвикателствата пред българската опозиция със сигурност са големи, както “големи” са отговорите, които те дават. От предизвикана, СДС стана предизвикваща опозиция и отправи традиционна политическа заплаха - вот на недоверие на правителството. “Големият отговор” е кой реално ще спечели от вота. Със сигурност - не СДС, и кой на практика се ползва с недоверие – със сигурност не правителството. След заседание на НИС на СДС във вторник лидерът Екатерина Михайлова обяви, че парламентарната група ще поиска вот на недоверие на премиера Симеон Сакскобургготски и правителството за данъчната политика на кабинета. Предложението изненада коалиционните партньори от БЗНС-НС и Демократическата партия. Те очевидно не бяха предварително уведомени за намеренията на СДС-ръководството, след като два дни преди това главният секретар на земеделците Анастасия Мозер заяви, че може да се мисли за внасяне на вот на недоверие за АЕЦ “Козлодуй” по повод изявление на премиера Симеон Сакскобургготски за сроковете на затваряне на малките реактори на централата. Инициативата на НИС на СДС стъписа и самите депутати от парламентарна група, които в началото на януари отхвърлиха подобна възможност с мотива, че все още е рано за такива опозиционни инициативи. Начинът, по който СДС реши да поиска оставката на кабинета “Сакскобургготски”, очерта очакванията на бившите управляващи, че вотът е предварително обречен. Показателно в това отношение е изявлението на Екатерина Михайлова, че ОДС няма да търси подкрепа от други парламентарно представени политически сили. СДС имат зад гърба си достатъчно дълъг парламентарен опит като опозиция, за да използват този прозирен и предварително обречен на неуспех политически ход. Това е един от възможните ходове за вътрешнопартийно укрепване месец преди националната конференция на партията - не само за консолидиране на структурите на централно и на местно ниво, но и за политически послания към потенциалния електорат. СДС особено настоява ясно и открито да се идентифицира като единствената реална опозиция в парламента.
На пръв поглед БСП би трябвало да подкрепи искания вот, тъй като по време на парламентарния дебат в края на миналата година парламентарната група на Коалиция за България гласува против въвеждането на ДДС върху лекарствата. А малко по-късно заедно с ОДС не подкрепиха бюджет 2002 заради данъчната политика на НДСВ, която включва и ДДС върху лекарствата. Заместник-председателят на БСП Румен Овчаров заяви, че не са променили позицията си, но това не означава, че ще подкрепят вота. Официалната позиция ще бъде изработена на заседание на ПГ на КБ едва след като ОДС внесе в понеделник мотивите си.

Прозирната цел на СДС е да докаже, че БСП не само присъства във властта с отделни личности, но е пряко отговорна за управлението. Социалистите ще бъдат обвинени, че са непоследователни и лицемерни в политиката си. Принципно отхвърлят налагането на ДДС върху лекарствата, но всъщност гласуват в подкрепа на правителството.

Опозиционната политика на БСП обаче е по-адекватна. Докато ръководството на СДС обсъждаше решението да поиска вот на недоверие, ръководството на социалистите реши да предложи пакет от мерки за овладяване на социалното недоволство. И се срещна с парламентарните групи на всички парламентарни сили, дискутирайки четири основни групи въпроси: необходимостта от парламентарен дебат за АЕЦ “Козлодуй”, присъединяването ни към ЕС, промените в данъчните закони и последвалото социалното напрежение, необходимостта от политически консенсус между парламентарно представените сили за “оптимизиране работата и авторитета на Народното събрание”.

След съвместните заседания участниците в тях започнаха да коментират в кулоарите на парламента, че такова трябва да бъде поведението на всяка конструктивна опозиция - да коригира властта с консултации и работещи идеи за промени, а не с вотове на недоверие. Румен Овчаров, зам.-председател на Висшия съвет на БСП, заяви, че социалистите подготвят серия от конкретни предложения, които ще бъдат внесени в парламента. По отношение на данъчните закони те ще могат да разчитат на ДПС (във сряда след съвместното заседание на ДПС с коалиционния му партньор НДСВ Ахмед Доган заяви, че някои данъци са приети “на крак”).

Как ще протече дебатът за вота на недоверие? На практика той ще се води между СДС и БСП. Социалистите ще твърдят, че правителството на Симеон Сакскобургготски продължава дясната политика на СДС, за да се разграничат като опозиция и на управляващите, и на дясното крило на опозицията. Бившите управляващи ще се разграничават от кабинета на НДСВ и водената от него политика, като отново ще акцентират на външнополитическите си успехи. СДС специално ще атакува двамата министри Димитър Калчев и Костадин Паскалев, “червеното присъствие” в кабинета “Сакскобургготски”.

Коалиционният партньор ДПС ще направи своите забележки към икономическия екип на правителството, но няма да иска смени на министри. Изявлението на Ахмед Доган, че това в момента е ненужно и само би дестабилизирало страната, а според Емел Етем и “би ни изложило пред света”, даде ясен знак, че ДПС стои твърдо зад коалиционния си партньор и правителството.

Двете опозиционни сили ще отклонят критиките към правителството с атаки помежду си – коя е по-отговорна и социално ангажирана опозиция. СДС ще изтъква аргумента, че социалистите не защитават социалните проблеми на хората. Коалиция за България ще отбележи, че икономическият екип на правителството е допуснал грешки, но кабинетът трябва да бъде подкрепен, трябва да бъде оставен да работи, за да коригира тези грешки. И че национално отговорната позиция на социалистите изисква тази подкрепа “в името на България”.

Така, в безсмислена риторика, БСП и СДС ще се доказват като опозиция (или като опозиции). И ако не успеят да се убедят едни други “Кой е по опозиция”, то със сигурност ще успеят да потвърдят изстраданата практика на българската демокрация, че опозицията се легитимира като опозиция не на властта, а на самата опозиция. И винаги в “името на България”.

Диляна Гайтанджиева