Малко преди катастрофалния крах на СДС през лятото на 2001-ва година Христо Бисеров писа в “Труд” за опасността, която грози партия, посягаща на твърдия си електорат.

Твърдият електорат на БСП няма проблеми в случая със съвпадението на интереси, че и на политически действия, между БСП и СДС. Просто защото твърдостта му е резултат от вкочанената твърдост на мумиите на Ленин и Димитров, от една страна, и, в същото време, от желязната твърдост на комуниста от “Балада за комуниста”. По всичко личи, че твърдост от подобен високорационален вид е несломима.

Дали обаче синият твърд електорат може да се похвали с подобна епична сила на партийния дух?

Ако повярваме на приказките на Божков за “остаряващите” и “оредяващи” редици на сините, със сигурност трябва да приемем, че членовете на СДС са “твърдо решени” “ясно и категорично” да следват повея на драгалевската линия, чиято собствена твърдост бе демонстрирана в прословутата и пропита с хуманизъм и християнско смирение лебедова реч на експремиера и екслидер на СДС Иван Костов. Тази версия е много лоша за СДС. Защото все пак констатацията за остаряването и оредяването си остава факт. А и твърдостта на драгалевската линия не е като тази на Ленин и Димитров.
Макар, че заимства революционния опит на вождовете и учителите от братския съветски съюз, през януари 97-ма Костов подпомогна революция от по-модерен характер. Като изключим бруталния побой над Филип Димитров и неколцина граждани тази революция бе от сравнително безкръвен тип. Интересното в случая, макар и не по темата, е, че докато фаворитът Костов -неохотно, плахо и с присъщите му скромност и средновековен аскетизъм - подскачаше в ритъм с възгласа “кой не скача е червен”, аутсайдерът Филип Димитров понесе тази желязна твърдост на комунистическото общество и държава, възпята от народния поет Веселин Андреев, в цялата й бруталност и сила.

Ако приемем, че СДС се подмладява, както твърдят Николай Младенов и Мирослав Боршош, нещата са още по-зле. След съвместната операция на Надежда Михайлова и Сергей Димитриевичь, номинирана като национално отговорен вот на недоверие, младите поддръжници на синята идея трудно ще повярват в нейната прозападност. Камо ли в нейната уникалност. Защо да подкрепят СДС, като могат да подкрепят БСП?! Още повече, пламенната комсомолската любов между тези двама луди-млади по-прилича на БСП и баладичната й твърдост.

Шеговитото подмятане на приятел към правоверен син хардлайнер, дали СДС и БСП ще предприемат съвместни революционни действия във връзка с поредния вот на недоверие към кабинета, е “шеговито” само на пръв поглед. Ако, за Ян Хус, съчките, които фанатична мирянка донесла на кладата му са “свещена простота” за нея самата те са “свещенодействие”. Проблемът, дефиниран от Бисеров като проблем с “твърдия електорат”, не се явява, когато посегнеш на “свещената простота”. Тогава, най-много, фанатичен полицай да цепне главата на бивш премиер. Проблемът не е “шеговит”, защото Надежда Михайлова, по стъпките на Костов, посегна на “свещенодействието”. Синята идея, а за истинските поддръжници на СДС тя е “свещенодействие”, е всичко онова, което я разграничава от твърдостта на комуниста от “Балада за комуниста”.

“Луда история.” възкликна Явор Дачков във статията си от 31 октомври 2002 г., публикувана във в-к “Сега” със заглавие “Навсякъде свинство”:

”Всеки месец от безсмислената война в Чечня загиват 100 руски войници. За Путин обаче е въпрос на държавническа чест да води тази война - "Никой не може да постави Русия на колене".
Когато питаха Джордж Буш защо толкова много иска да напада Саддам, той отговори: "This guy tried to kill my Dad." Преди няколко месеца президентът на най-голямата свръхсила едва не загина, като се задави с бисквитки, докато зяпал бейзбол по телевизора.
Луда история. От тези хора и от техните решения зависи нашето бъдеще.
Това звучи хипарско, но е доста по-различно.
Днес усетът за ускореността на времето, за остротата на абсурда и за злополучния край е далеч по-реален от безгрижието на 60-те. Само се усилва тревожността, че във всеки един момент можеш да включиш телевизора и да наблюдаваш на живо собствения си свършек.
В началото започнах с два цитата - от руския президент и от един руски писател. Исках да опиша противоречивостта на руската ситуация. Сега си давам сметка, че те могат да се отправят до ситуацията въобще.”

Сега си давам сметка, че наистина ситуацията е такава въобще. Трагедията е, че от тези хора и от техните решения зависи нашето бъдеще.

Руслан Коларов