Темата, по която бившите управляващи поискаха вот на недоверие, не би трябвало да изненадва никого. Това е и първият въпрос, по който се задейства такава процедура още от началото на реформите в сферата на здравеопазването по време на кабинета на ОДС през 1998 година. Оттогава е първата тема, по която се иска вот на недоверие на всяко следващо правителство. Аргументите обаче винаги са се разделяли на две големи групи – за необходимостта от реализиране на либерален модел срещу завръщане към някакъв вариант на социалния модел, който не бе реализиран докрай, но винаги е изглеждал привлекателен като пространство за социален популизъм.

Това ще бъде поредният вот на недоверие, който няма да доведе до радикална политическа промяна. Затова при дебата в Народното събрание могат да бъдат заявени позиции и да се отстояват аргументи, които ще имат определящо значение за политическото поведение на парламентарно представените партии през следващите месеци, в хода на предизборната кампания за президентски и местни избори.

Участниците в тези вотове през годините, отново са едни и същи.
От едната страна винаги са били защитниците на реформите
които би трябвало да доведат до гарантиране на по-високо качество на здравните услуги, срещу онези, които оправдават отказа от реформи чрез значението на достъпа до здравеопазване. Според защитниците на либералния модел приоритет би трябвало да има качеството, гарантирано чрез разширяване на пространството за свободна конкуренция и оттегляне на държавата до границите на контрола върху ефективността на дейностите. За привържениците на социалния модел държавата трябва да разшири обхвата на ангажиментите си и да поддържа съществуващата болнична система, да набира и централизира повече средства, за да гарантира достъпа да всеки гражданин до здравни услуги.
Най-голямата разлика между развитието на здравните системи по света и в Европа и българската реалност е в това, че у нас непрекъснато се правят опити да се съчетаят двата модела. Това води до висока социална цена и ниско качество на здравните услуги. Всъщност след избора на модел от правителството Костов през изминалите девет години българското здравеопазване блокира в ничията зона между двата модела, генерирайки рискове и загуби от неприлагането на нито един от двата основни подхода. Разходите за здравеопазване са по-малки от средните стойности в Европейския съюз, но те се изразходват много по-неефективно и костват много повече по отношение качеството на живота на българските граждани.
В момента здравната система у нас изразходва средства и ангажира държавата
в степента, в която това прави социалният модел на здравеопазване, а се опитва да постигне качеството на либералния модел, което е невъзможно без гарантирането на свободна конкуренция и повишаване личната ангажираност на самите здравноосигурени лица.
Опозицията иска вот на недоверие за здравната политика на ГЕРБ по две причини. Най-вече защото разчита чрез дебата по този вот да ускори социалната амнезия на избирателите по отношение на собственото си управление. Затова акцентът ще бъде поставен върху парите за здравеопазване, отделяни от предишните два кабинета – Сакскобургготски и Станишев, в сравнение с политиката на ограничаване на разходите при кабинета Борисов. Втората политическа цел, която преследват бившите управляващи, е концентриране на социалното напрежение и политизиране на конфликтния потенциал в обществото чрез темата за управлението на публичните финанси. А оттам и пряко срещу фигурата на финансовия министър и вицепремиер Симеон Дянков.
По отношение на БСП търсеният ефект има и изцяло вътрешнопартиен характер.
Ръководството на партията се опитва
да синхронизира три различни календара, за да постигне максимален пропаганден ефект. Обявената готовност за национален протест на лекарския съюз за 15 октомври съвпада с провеждането на поредната сесия на Конгреса на партията, на който сегашното управление разчита отново да утвърди властта си. Съчетаването на тези две събития с дебата по вот на недоверие би могло да доведе до постигане на допълнителен политически ефект, който няма нищо общо със здравеопазването. Целта на социалистите е да навлязат в предизборния период за президентски и местни избори, изнасяйки навън политическото напрежение на предстоящия им конгрес и форсирайки социалния популизъм, на който ще разчитат през следващите месеци.
Залогът за ДПС е малко по-различен. Това се усеща, както в изявленията на политическите фигури на движението, така и в дистанцирането спрямо директните популистки послания. В това отношение, въпреки че искането за вот на недоверие е внесено от името на двете политически формации, ДПС се придържа към по-умерен и аргументиран тон.
Част от политическите цели на вота се съдържат в усилието за насърчаване на дистанцирането и дори противопоставянето между Синята коалиция и ГЕРБ. Това е трайна политическа цел, която ангажира във висока степен усилията, както на „Атака”, така и на РЗС. Критиките от страна на десните по отношение на липсата на конкуренция в здравната система и блокирането на средства на здравната каса за гарантиране на фискалния резерв на държавата, ще бъдат насърчавани от страна на бившите управляващи, за да бъде създадена представата за невъзможност да се реализира либералния модел в здравеопазването.
Бившите управляващи разбират добре, че аргументите, с които атакуват управлението
на ГЕРБ, са резултат от собственото им бягство от политическа отговорност. Не е вярно това, че здравната система е отговаряла на обществените очаквания към нея през изминалите години. Не е вярно и това, че привидно осигуреният достъп до здравни услуги е гарантирал качеството им. Не отговаря на истината твърдението, че през изминалите години държавата е била по-ангажирана и отговорна пред исканията на пациентите и лекарите. В крайна сметка, не е вярно и това, че заседналата между двата модела здравна реформа може да бъде ремонтирана и закрепена по пътя, по който се опитваха да направят това представителите на днешната опозиция, управлявали здравеопазването през изминалите осем години. Но всъщност, независимо от политическите декларации, българските граждани отново ще имат възможността да се уверят в това, че качеството и достъпът до здравни услуги не са приоритет в политическата стратегия на бившите управляващи.
Реализирането на либералния модел предполага повишаване качеството на здравните услуги при по-висока ангажираност на всички участници и нарастване на риска, свързан с достъпа до здравни услуги. Социалният модел налага разширяване на държавното финансиране за осигуряване на достъпа до здравни услуги и компенсиране на качеството чрез увеличаване размера на публичното финансиране. Истинският политически залог по отношение на здравната система в България е в готовността да бъде реализиран един от двата модела, да бъде направен избор в полза на плюсовете и минусите на един от двата възможни подхода. Тук трябва да подчертаем, че точно тази политическа воля липсваше през изминалите години. Но тежестта на политическия избор не може да бъде прикривана или оправдавана със задна дата. Тя трябва да бъде понесена днес, за да бъде постигната така необходимата качествена промяна в българското здравеопазване.
доц. д-р Антоний Гълъбов, НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ /в- к „Монитор“