И СДС и БСП искаха досега периодично вотове. Те бяха предварително обречени, червените и сините стратези ги мотивираха с нуждата “да се постави акцент върху наболял проблем”. Такива наболели проблеми през мандата на НДСВ се оказваха лекарствената политика, решението на парламента за АЕЦ “Козлодуй”. Периодично се дават оценки за “цялостно несправяне с политиката”. Опозицията стигна до там да иска поотделно вотове по една и съща тема (АЕЦ “Козлодуй”). Сега на дневен ред е проблемът с престъпността (мотив на СДС). БСП пък бистри “провал на цялата вътрешна политика”. Дали въобще вотове ще бъдат поискани, кога и как, все още не се знае а и няма голямо значение. Вотовете пак ще бъдат неуспешни, независимо от очевадната криза в НДСВ и отцепването на Новото време. По-важен е въпросът защо СДС и БСП две години ползват един и същ опозиционен инструментариум, въпреки доказаната му безполезност. По-малката и несъществена причина е опитът да се неглижират вътрешните проблеми измествайки фокуса на общественото внимание от тях. Ето, покрай вота за престъпността, СДС е на път да измести от челните страници на вестниците вътрешните си противоречия. Същото бе и преди три години, малко преди мартенската конференция през 2001 г. - сините пак поискаха вот на недоверие към кабинета, след като се раздираха от жестоки противоречия. Така - срещу външния враг - партията се консолидира. Историята се повтаря и сега. Въпреки че искането на вот ще се отрази различно на целите им, крилата на Костов и Надежда постигнаха консенсус единствено по отношение на оценката си към правителството. Горе-долу по същия начин стоят нещата и с БСП. Там напрежението не е на повърхността, но го има. По-големият проблем на партията е, че непрекъснато има нужда от разграничаване от правителството, тъй като негови представители участваха и продължават да участват в него. Две години БСП е в неловката ситуация да има свои представители в управлението, но да се стреми да не търпи негативите от него. В такава ситуация вотът се ползва като опит за прокарване на разделителна линия между червените и жълтите. Същественият проблем, и за БСП, и за СДС, обаче е друг. Това е липсата на каквато и да е идея за водене на конструктивна опозиционна политика Опозиционното им битие се изчерпва единствено и само с искането за оставки. То започва с еди кой си министър да си ходи, и стига до “Г-н министър-председателю, вървете си Вие и цялото правителство”. Право на всяка опозиция е да иска вотове на недоверие и оставки. Понякога тя е длъжна да го прави. Но не винаги, както става последните години в България. Колкото и да е паднал рейтингът на управляващите, обществото не иска избори. То никак не желае днешната опозиция на власт. Хората видяха, че проблемът не е личностен.

Ако царят си отиде (или Петканов) нито управлението на страната като цяло ще се подобри, нито престъпността ще намалее. Лека полека партиите също започнаха да разбират това. Само че не могат да реагират. Българската опозиционна практика не познава друг стил на поведение. Досега само кабинетът на Иван Костов изкара пълен мандат, тогавашният опозиционен лидер Първанов се държеше също толкова елементарно Опозицията тепърва ще свиква, че със завършека на прехода идва и краят на временните кабинети Все повече правителствата ще изпълняват целия си мандат. И опозицията, която по волята на народа е такава, ще трябва да свиква с мисълта, че ще е втора цигулка поне четири години. Да погледнем днешната ситуация. Изходът на кризата според опозицията задължително минава през оставки. Разминаването е очевидно - обществото, въобще не е убедено в това. БСП и СДС обаче не могат нищо друго да родят. И се пънат, пънат, а рейтингите им на същата кота нула.

А иначе, има какво да измислят, включително и т.нар. алтернатива. По въпроса за престъпността - могат да се предложат пакет от закони (поименно), които трябва да приеме парламентът в даден срок (до края на парламентарната сесия, например). От правителството (МВР) може да се изисква да приключи работата по конкретни случаи (за главатарите на мафията). Думата “оставка” в тези предложения липсва, но те са далеч по-ефективни. По въпроса за контингента ни в Ирак - цялата енергия на БСП (инцидентът в Кербала също е обсъждан като мотив за вот на недоверие) се простира до идеята за създаване на парламентарна комисия, която да разследва случая. Ясно е, че една комисия нито ще установи виновните, нито ще предотврати друг такъв случай.

---

Продължава тук…