- Г-н Пасичник, каква беше за Вас 2009 година?
- Годината беше богата на интересни събития в рамките на сътрудничеството между Украйна и България в различни сфери на живота. Проведени бяха много срещи с представителите на правителството на Република България, местни власти и интелектуалци, учени и представители на бизнес средите. Един от примерите на добри приятелски отношения е сътрудничеството между Института по океанология, Българската академия на науките – лаборатория „Морска геология и археология“ във Варна и Националната академия на науките на Украйна – отделение „Морска геология и рудообразуване“ в Киев, която се занимава с проект, свързан с промишлени технологии на разпадането на сяроводорода, който между другото се намира в голямо количество в дълбините на Черно море. Посоченият проект е обширен и важен за икономическото развитие на нашите държави. Забележително е постоянството в работа на институциите, което е не само за благото на двете държави, но също така е полезно и за целия Европейски съюз.

Заслужава голямо внимание и сътрудничеството на някои български и украински организации, което е свързано с развитието и по-нататъшното изпълнение на европроекти. В тези проекти взимат активно участие община Варна заедно с общината на град Севастопол, град Одеса и др. региони. Голям интерес предизвикват и предложенията за съвместна дейност между български неправителствени организации и съответните украински структури. Някои предложения на нашите български приятели вече са взети под внимание и смятам, че това сътрудничество ще сьдейства за ускоряване на евроатлантическите интеграционни процеси, протичащи в Украйна. България като една от страните членки на ЕС притежава ценен опит по тези въпроси, който може да бъде споделен и приложен в Украйна.

- Какво беше най-интересното, което Ви се случи в личен план и в качеството Ви на генерален консул?
- Имах възможност да се срещна със своето семейство и приятелите си. Посетих родината си, родните места в Хмелницка област. Но най-важното е, че намерих нови български приятели, а това е фундаментална основа в работа на един дипломат.

- Работите ли успешно с българските институции?
- През последните години са създадени приятелски и делови взаимоотношения с местните и областните администрации на отделни райони, които се намират на територията на консулския окръг. Както и с представители на правозащитни органи – полиция, прокуратура, съдилища, митници и т.н., които при извънредни ситуации с украинските граждани винаги са насреща. Същото се отнася и за някои неправителствени организации, занимаващите се с въпроси относно мореплаването, тъй като понякога имаме вьпроси, свьрзани с украинските кораби и моряци. Освен това със съдействието на общинските администрации на градовете Варна, Бургас и Добрич украинските и българско-украинските дружества често организират и провеждат културно-хуманитарни мероприятия, а те на свой ред особено допринасят за обединяването на украинци и българи, за насърчаването на по-доброто опознаване на украинската култура и традиции. Активни и открити връзки се поддържат с регионална библиотека „Пенчо Петков Славейков” – Варна, музеите „Владислав Варненчик”, „Възраждане”, Военноморски музей и т.н.

Добри и приятелски отношения са установени с българско-украинското Дружество за развите на сътрудничество между Украйна и България, Тракийското дружество „Капитан Петко Войвода”, Дружеството за приятелство с народите на ОНД и др. Продължава да се поддържа на високо ниво и сътрудничеството между черноморските региони на Украйна и България. Реализацията на съвместни проекти и лични контакти на представителите на украинските и българските местни власти и местното самоуправление според нас подпомага Украйна в обучението и адаптирането на европейския опит, натрупан от България в периода отпреди присъединяването й към ЕС. В тази врьзка бих искал особено да подчертая постоянните плодотворни контакти, които се осьществявават сьс сьдействието на рьководството на община Варна с градовете побратими – Одеса, Харков, Печерски район на Киев и община Добрич с град Измаил (Одеска област), в частност организацията на различни сьвместни мероприятия от хуманитарен характер.

- Какви са перспективите пред българо-украинските отношения?
- Република България традиционно е важен търговски партньор на Украйна в Югоизточна Европа и по обема на украинския износ е сред водещите в региона. Украйна е също важен чуждестранен партньор за България. В тази врьзка необходимо да се отбележи, че за пьрви пьт в историята на украинско-бьлгарските отношения тьрговският оборот на стоките и услугите между Украйна и Република Бьлгария през 2008 година е 1 млрд. 424 млн. американски долари. Разбира се, имайки впредвид ситуацията на световната криза, забелязва се намаляване на стокообмена между двете страни. Но смятам, че това е временно явление. Надявам се, че в скоро време всичко ще се стабилизира.

След присъединяването на България към Европейскии съюз българската страна продължава да проявява интерес към сътрудничество с Украйна, която се приема като традиционен партньор в развитието на търговско-икономическите контакти и държавата, в която живее най-голямата българска общност в света. Всъщност междурегионалното сътрудничество на Украйна и страните от ЕС е един от важните приоритети за европейска интеграция на Украйна. Като се имат предвид реалностите на кризата в международното икономическото сътрудничество, а също така и възникващата перспектива за развитие на общо икономическо пространство между Украйна, България и Европа като цяло, са необходими по-активни, взаимни и практични стъпки, които да са на паритетен принцип и да имат равноправен характер.

- Има ли опасност според Вас от нова „газова война” между Русия и Украйна?
- След събитията в началото на 2009 г. трябва да бъдат направени изводи от страна на Руската Федерация, Украйна и ЕС. Украйна не се е смятала и сега не се смята за виновна за нарушените доставки на газ за европейските потребители. Украинската страна изпълняваше прецизно задълженията си, за да се осигури надежден транзит на горивото. Украйна и Русия трябва просто да изпълняват задълженията си според съответните договори, сключени с европейските клиенти: Русия – с газа, Украйна – с неговия транзит. Няма съмнение, че най-добрите условия за енергийното ни сътрудничество са точно в Европа и Украйна в този контекст винаги е поддържала открита политика, и е била заинтересувана Европейският съюз да я приема като надежден партньор в енергийните въпроси. В края на тази година украинската страна ще подпише Протокол за присъединяването на Украйна към Договора за създаване на Европейска енергийна общност. В тази връзка трябва да се отбележи, че след присъединяването на страната ни към този важен документ Украйна ще спазва енергийните правилата на ЕС.

- Може ли многобройното българско малцинство в Украйна да се счита за мост между двете държави, или то ги разделя?
- Преброяването в Украйна през 2001 г. показа, че на територията й живеят около 205 хиляди българи. Това е петото по многочисленост малцинството, живеещо в Украйна. Най-голямата общност се намира на територията на Одеска област – около 150 хиляди души, в Запорожска област – около 30 хиляди души, а останалата част е пръсната из цялата страна.

Бих искал да припомня един важен исторически момент. В развитието на българския възрожденски процес оказва влияние и закарпатският украинец Юрий Гуца-Венелин, основател на съвремената българска етнография. През 1829 в Москва той публикува книгата „Древние и нынешние болгари“, която оказва силно влияние на българското национално съзнание. По време на войната през 1877-78 година много украинци, включително и доброволци, воюват за независимостта на България. През 1918 година, след сключването на Берестейския мир са установени и дипломатическите отношения между Украйна и България. Пьрви посланик на Украйна в България е Александър Шулгин, български посланик в Киев пък е професор Иван Шишманов. След 1920 в България се преместват да живеят много бивши войници от Украинската народна армия, а през 1934 г. е създаден Съюз на украинските организации в България. Така че аз мисля, че българската общност в Украйна и украинската в България са стожери на украинско-българското приятелство.

Българска национална и културна идентичност се подкрепя от многочислените български дружества, в частност Асоциацията на бьлгарите в Украйна (Одеса), Конгреса на българите в Украйна (Одеса), Киевското дружество за българска култура „Родолюбие”, Кримското републиканско дружество „Паисий Хилендарски” (Симферопол), Обществената организация на килийско-бьлгарско сдружение „Кьсмет” (Одеска обл.), Асоциацията на българските национално-културни дружества и организации на Украйна (Киев) и много други бьлгарски дружества. Подобни бьлгарски организаци действат и в Днепропетровска, Житомирска, Кировоградска области. Освен това в Украйна функционират множество неделни училища, гимназии, лицеи; редовно се издават вестници, списания, а сьщо транслират се радио и телевизиони предавания на бьлгарски език.
Трябва да се подчертае, че на територията на консулския окръг украинските и български градове-побратими си сътрудничат активно: Одеса – Варна, Киев (Печерски район) – Варна, Харков – Варна, Бердянск – Ямбол, Измаил (Одеска област) – Добрич, област Одеса – област Русе, област Одеса и област Варна, Болград (Одеска област) – Тьрговище, Запорожие – Бургас, Тернопол – Сливен, Хмелницки – Силистра и много други украинско-бьлгарски региони.

В рамките на украинско-българското сътрудничество са подписани редица споразумения, които със сигурност ще допринесат за по-продуктивно и взаимоизгодно сътрудничество между двете държави, както в научната, така и в образователна сфера. Става дума за договори за сътрудничество между ТУ – Варна и Харковски автомобилен университет, между Националната академия на държавната данъчна служба на Украйна и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”, между Донецкия национален университет по икономика и търговия „М. Туган-Барановски” и Техническия университет във Варна. Подписани са споразумения и между самите висши учебни заведения – между Русенския университет и Тернополския национален икономически университет, между Киевския национален университет „Тарас Шевченко” и Икономическия университет във Варна; между Севастополския национален технически университет, Приазовския държавен технически университет (Мариупол, област Донецк) и Техническия ви университет. Всичко това е свидетелство за голям интерес на двете страни вьв взаимно сьтрудничество.

- Имате ли информация колко украинци живеят във Варна и областта?
- Общият брой на украинските граждани, живеещи на територията на консулския окръг – областите Варна, Бургас, Добрич, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Търговище, Шумен и Ямбол, – е около 2000 души. Сигурен сьм обаче че броят им е доста повече, защото голямото количество граждани се намират на територията на Бьлгария без да се регистрират в ГКУ (Генералното консулство на Украйна). Искам да подчертая, че за осигуряването защитата на правата и интересите на нашите сьнародници в пьлна мяра регистрирането им в консулските учреждения е много важно и за самите тях. Но тази норма е на доброволен принцип.

- Варна привлекателна ли е за имигранти и за инвеститори от Украйна?
- Климатът и природните условия на Варненския и Бургаския региони допринасят за развитието на индустрията, търговията и туризма. Добре развитата транспортна и телекомуникационна инфраструктура създава благоприятна инвестиционна среда за чужди фирми, които се фокусират върху пазарите на Югоизточна Европа, Близкия Изток и бившите страни на СССР. Дяльт на морския туризм (Варненски и Бургаски региони) от целия туристически бранш на Бьлгария е 54.3 % за 9 месечието на 2009 г. Затова не е изненадващо, че на територията на консулския окръг действат около 100 предприятия и фирми с украинския капитал.

- Кой ли ще спечели президентските избори в Украйна през 2010 г.?
- Най-достойният. А него ще избере украинският народ. Ползвам се от случая, за да призова украинските граждани, живеещи на територията на Република България, активно да участват в президентските избори на Украйна на 17 януари 2010 г. За тези, които живеят на територията на консулския окръг, изборите ще бьдат проведени в избирателната секция в ГКУ – град Варна, ул. „Ген. Колев” №92, ет.3. Гласуването ще се проведе от 7:00 до 20:00 ч.

И най-накрая, с наближаването на Новогодишните празници – Коледа и Рождество Христово, искам да пожелая на скъпите си сънародници и на всички български приятели: Весела Коледа и Щастлива Нова 2010 Година!

*Володимир Пасичник е роден на 20 септември 1948 г. в Хмелницка област, Украйна. По специалност е юрист и професионален преводач с английски език. Дипломатическата му кариера започва през 1993 г., когато става съветник по консулските въпроси в посолството на Украйна в Русия. Бил е генерален консул и съветник в посолството в Словакия. Заемал е ръководни постове в Министерството на външните работи на Украйна, а от 2007 г. е генерален консул на Украйна във Варна.