Навремето прочутият Едгар Хувър създава и остава начело на страховитото ФБР половин век. Представяте ли си в една демократична държава някой да остане на власт цели петдесет години! Казват, че Хувър притежавал опасни компромати за всички американски президенти и затова оцелял. Никой не събрал смелост да го уволни, въпреки, че очевидно е бил трън в окото им. И днес специалните служби са едни и същи навсякъде по света и ползват еднакви методи за добиване и анализ на информация, независимо дали държавният строй е демократичен или авторитарен.

Българските служби и техните ръководители не правят изключение. Сега говорим за ДАНС, преди това подобна функция изпълняваше НСС, а още преди това си имахме Държавна сигурност. По замисъл ДАНС трябваше да обедини всички служби в отдели, както навремето ДС беше прибрала всичко под шапката си. Малката, но съществена разлика е, че днес трябва да се съобразяваме със стандратите на НАТО и ЕС, и че на всеки четири години има избори, които по нашенски обръщат статуквото с краката нагоре. Нека не забравяме каква беше основната функция на мегаслужбата – да лови корумпираните чиновници и управници посредством събиране на информация и факти за тяхната противозаконна дейност в партньорство с прокуратурата. Само като сравним целите с постигнатите резултати, можем да дадем някаква оценка за дейността на ДАНС и нейното ръководство.

Въпросът е в стандартите. Ако се спазват, не би трябвало статуквото при политиците да се отразява фатално на службите и да води задължително до тяхното обезглавяване всеки път, щом се смени властта. Ако правилата винаги се спазват, една служба трябва да има подкрепата на прокуратурата и на премиера, който и да е той. Само остава под суровия контрол на парламента системно, безпристрастно и без много шум да си върши работата. Ние сме държава в реформа и в преход. Това означава, че при нас всичко е динамично и подлежи на промяна. Щом като уволниха без проблем генерал Атанас Атанасов, Иван Драшков и Петко Сертов, явно те не се могли да се защитят с подходящия компромат като Едгар Хувър или не са събрали смелост да го извадят като оръжие срещу силните на деня. Има и трета /слабо вероятна/ възможност – да са нямали нещо подходящо под ръка. Но нито Хувър, нито Сертов би могъл да оцелее, ако задуха силна буря /независимо дали е от Запад или от Север/ само две години след неговото засяване като млада фиданка начело на тайните служби.

Основният проблем. Няма как да бъде пазена свещената тайна. Основната причина за раждането на ДАНС. Причината е политическа, но вътрешнопартийна. Предишният премиер Станишев създаде службата, за да се отърве от най-свирепия си опонент в БСП и в правителството Румен Петков. По едно време премиерът май не знаеше какво се случва в държавата Може би неслучайно страховитият вътрешен министър беше подпукан само месеци след началото. ДАНС е зачената в грях. Това обаче не я прави непременно нещо, от което не става нищо. Напротив. ДАНС е от примерите, че нещо измислено под принуда и от зор за разчистване на сметки между политиците може да се обърне срещу техните интереси.

Тъкмо мотивът за създаването на ДАНС изяде сега главата на г-н Петко Сертов. Смяната и назначението на бившият съветник на Станишев е политически проблем и той беше решен именно като такъв. Едно политическо назначение беше коригирано след изборите в държавата. Решението не е задължително правилното и целесъобразното, но е логичното и справедливото. Станишев водеше война с Борисов и сложи в ДАНС най-верния си човек Сертов. Победителят отряза поне дясната ръка на победения.

Всяка власт иска да има повече информация за себе си и за останалите хора. Но службите не бива да бъдат използвани единствено за това. Дали и новата структура ще повтори старите грешки, ще разберем скоро. Най-сериозен индикатор са скандалите с подслушването на журналисти. Всеки важен път започва от една малка първа крачка. Дано и този път първата да не погрешната. Досега ние, журналистите, бяхме любимата мишена на разработките в рубриката „Неудобните“. Първо при генерал Атанасов с „Асистенти“, после при Петканов, който подслушваше самият Атанасов, мен и още колеги, между които и Лили Маринкова. Миналото лято ДАНС започна „на чисто“ с разработката „Галерия“ за журналисти от вестници и други медии. Явно всички са били изложени на показ. Най-удобните мишени сме ние. Винаги на първа линия и винаги по средата, на фронтовата линия на скандала. Службите ревнуват, че през нас „тече“ най-много информация и черпят с пълни шепи. Дори смятат, че могат да контролират процеса и да му влияят. Това е порочно за обществото, защото медиите са като Червения кръст по време на войната. Късче неутрална територия на бойното поле. Независимата от воюващите гледна точка към събитията. Иначе действителността се изкривява.

С две думи за финал. Ако новото ДАНС иска нещо да промени в системата, нека да спре да си губи времето с излишни обекти. Журналистите само отразяваме, ние не създаваме събитията. За това си има други хора, кръгове и кръгчета, които заслужават особено внимание.
Николай Бареков/barekov.com