Твърде често кой ли не казва, че Варна е интересен град. Град на объркани хора. Тук никак не е лесно да кажеш онова, което мислиш. Още по-трудно е да го напишеш. Сред обществото витае слухът, че групировките се опитват да държат "Черноморие" на дъното. Не може обаче да държиш някого на дъното достатъчно дълго, ако не останеш там заедно с него. От побоя над главния редактор на вестника измина месец. Полицията не успя да събере доказателства, не успя да наниже и фактите. Първо побърза да ги изопачи както си иска. Според Черния Роди генерал Веселин Петров го натискал да признае, че е пребил Антон и че Янко Станев и Веселин Данов са го накарали. Петров дори заплашил Роди, че ще му съсипе бизнеса, ако не признае. Кошмарът не е само във факта, че генералът си е изпуснал нервите. Той просто е спрял да мисли. И е забравил отново да започне. С единствената цел да се симулира работа и действие. Действие по едно покушение срещу свободното слово.

Знае ли генералът отговора на въпроса кой тероризира свободата на мислене и на изказване в града? Кой диша във врата на журналистите и старателно чете статиите, които засягат корупцията сред общинските служители? Кой системно проверява дали името под дописката съответства на съществуващо название на реален колега от медиите? Кой не разрешава на служителите в общинската администрация да дават информация на "Черноморие" и прави специални оперативки с тази цел? Кой ли? Някoй, който го е страх.

Факт е, че се получава една омагьосана спирала. Спирала между силата, властта и правомощията. Именно с нейна помощ се бавят съществени разкрития. Защо вече повече от месец разследването не е напреднало? Има ли полза?

Цяла България, включително и международни институции се запознаха с терора във Варна. Само нашите власти не го признават. Дотам ли стигат силите на полицията? До принуждаването на Черния Роди да признае действие, което не е сторил.

Предполагам, че съвсем скоро ще се задейства черният PR. Старата тактика на Държавна сигурност. Полицията ще направи някакво грандиозно разкритие. Канал за наркотици или фалшиви долари. И това ще стане с беглата надежда да се покаже дейност и да се прикрие липсата на състоятелна версия за побоя над Луков.

От друга страна, кметът Кирил Йорданов често в интервюта не престава да твърди, че няма нищо общо с побоя. Това подлежи на доказване в съзнанието на мислещите хора. Шести закон на Мърфи гласи, че степента на вината е правопропорционална на интензивността на отричането.
Може би проблемът на журналистите, които надигат глас и не отразяват само прерязването на ленти, е, че искат да променят нещо. Въпросът е, че на местна почва това за сега довежда само до създаването на врагове.

Ако се опитаме да анализираме до какво доведе несполучилият опит за пречупване на свободната мисъл, ще стигнем до следните изводи: В началото бе дивият ентусиазъм. Всички медии и институции се препъваха да пишат декларации в подкрепа на свободата на изказване. След това настъпи едно кратко разочарование, че едва ли с декларации нещо ще се промени. После настана пълното объркване. Всички очакваха полицията и местната власт да направят всичко възможно да намерят виновника, за да запушат устата на "лаещите" и да кажат, че застават зад свободата. Но това не се случи.

Впоследствие виновникът започна да се търси. Разбира се, там където него го няма. Просто настана едно голямо търсене и безрезултатно до сега разпитване. Сега може единствено да се очакват последните две фази - наказание на невинния и издигане на неучаствалите.

В България май съществува Конституция и в раздела "Основни права и задължения на гражданите" е записано:
Чл. 38. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.
Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

Всичко дотук е съвършено. Особено когато е неприложимо. Оказва се, че във Варна не всеки има право да изразява мнение и да го разпространява. Тоест има право, но следва силова санкция. Достатъчно основание да замълчиш. Много са варненците, които по една или друга причина не могат да се снабдят с "Черноморие". След като непрестанно се твърди, че на никого не пречим, защо тогава се стопира разпространението? Някой много го е страх, че ние знаем. Когато кажеш "Аз знам", никога не се знае какво точно имаш предвид. Е, господа, ако нямаме информация за всички корупционни далавери в града, то поне не ви оставяме да спите спокойно. Ние знаем, че свободното слово ви дразни и не ви дава мира. Побоят не е начина, потрудете се и се поизпотете да измислите нещо по-умно. Борбата едва сега започва.

ВЕЛИНА КАЛИНОВА