Въпрос: Има ли значение личността на президента, когато очакваме покана за НАТО?
Отоговор: И в двете си пространства, лявото и дясното, България седи втренчена в НАТО като в някаква изконно добра или изконно зла сила, като слава или позор за нас, българите. Тази едва ли не религиозна напрегнатост по отношение на НАТО пречи да се виждат и разбират процесите, които в момента протичат на международната сцена от 11 септември насам. На този ден студената война свърши завинаги. С развоя на събитията и актуалното преструктуриране на геополитическите масиви в света е реално да се очаква маргинализиране на НАТО като система за сигурност, като военен блок, който симетрично противостои на друг такъв - вражески блок. Тероризмът представлява асиметрична заплаха, която прави класическото военно-полево трансконтинентално структуриране на силите за нанасяне на ответен удар безсмислено. Това ще наложи сериозно преосмисляне на схемата на НАТО и евентуалното му преобразуване в сила, способна да посреща и нанася асиметрични удари. В момента тече процес по извънредното овластяване на ООН и превръщането на Съвета за сигурност в последна инстанция при взимането на решения за намеса. В ход са напълно нови военни съюзи и конфигурации на свръх силите в света - именно в схемата на ООН. Това ще доведе до ревизия на евро - атлантическата доктрина на Америка и лансирането на допълнителна евро - азиатска схема за глобална сигурност. България получи място като непостоянен член в Съвета за сигурност, което поставя страната в изключително важна позиция в този момент. Евро - азиатската или евразийската ориентация на България в този контекст би трябвало да стане също така важна, както евро - атлантическата. Очевидно България би била далеч по-важна с мястото си на картата в новата антитерористична система за сигурност - като важен кръстопът и слънчев сплит на Балканите, една зона с традиции в тероризма, за разлика от мястото й в структурата на НАТО, която отразява едно вече несъществуващо противостоене.

Въпрос: Веднага след изборите Георги Първанов заяви, че трябва да се спре оттеглянето на държавата от икономиката, за да се гарантира социалната справедливост. Няма ли опасност това да се отрази негативно върху все още не състоялия се български преход?
Отговор: Социалният характер на една държава в преход не се гарантира с намеса на правителството в пазара и свободните икономически отношения. Правителството създава механизми за справедливо преразпределение на благото, спазване на закона и регулиране на социалното осигуряване. Не само социалният характер на прехода, но и мястото на България в първия, втория или третия свят се определя от подобна диференцирана намеса - намеса на правителството, а не толкова от членството на България в една или друга международна организация или система за сигурност. За да знаем в кой свят се класира страната, ние трябва да знаем каква точно част от националното благо се потребява от широките слоеве на обществото и каква от тесните. Колкото по-тесни слоеве консумират по-голяма част от общото благо, толкова по-дълго в третия свят ще е България. Развитите икономики се характеризират с все по-широки, а не с все по-тесни потребления на един исторически нарастващ продукт. Проверено е, че колкото е по-голямо и по-общо споделено е общото благо, толкова по-добре живеят всички - и повече имащите, и по-малко имащите. А това предполага свободен пазар и регулирано преразпределение. Правителствената намеса има смисъл във второто, не в първото. Така че Първанов не би трябвало да се намесва в икономиката и да бюрократизира пазарните отношения. Иначе преходът вечно ще предстои. Всичко това е толкова банално, че определено се смущавам да го изтъквам./КАПИТАЛ

Интервюто взе Станка Тошева
* Владислав Тодоров е доктор на философските науки и преподавател в Пенсилванския университет във Филаделфия. Занимавал се е с теория на управлението в Русия, с история на тероризма, с проблемите на сигурността и разширяването на НАТО