Арабистът Владимир Чуков определя като тревожно липсата на Сейф ал-Ислам в политическия живот на Либия. Според Чуков в процеса "има само политика и никакво право". "Процесът се развива на шоу-демонстративна плоскост, в която либийската страна се опита по някакъв начин да каже на света, че едва ли не нейната юрисдикция е справедлива“, твърди арабистът.

- Как определяте потвърждаването на смъртните присъди на българските медицински сестри в Либия?
- Трагедия, пълна несправедливост, скандал, както искате така я определете, както искате така я квалифицирайте, но подобно нещо е много, много неприемливо за нашата страна. Винаги съм твърдял, че в това дело има твърде много политика, твърде малко право. Оказа се, че може би дори и тук не съм бил прав - има само политика и никакво право след като през последните седмици бяха доставени допълнителни аргументи, доказателства за невинността на нашите сънародници.

Наистина мисля, че нещата се развиват на една скандална плоскост. Всъщност на една по-скоро шоу-демонстративна плоскост, която либийската страна се опита по някакъв начин да каже на света, че едва ли не нейната юрисдикция е справедлива, прозрачна, демократична. И медии, и дипломати, и общественици, и правозащитници бяха допуснати, но едва ли не нещата са ясни основно след последното турне на родителите на заразените деца в Швейцария и във Великобритания. Те се опитаха едва ли не да направят пречупване на европейското обществено мнение, т.е. виждаме невероятна контраатака през последните седмици, може би и месец.

- Казахте несправедливост, възможно ли е в този случай справедливостта да победи по някакъв начин?
- Аз съм оптимист дотолкова, колкото все пак зад нашите сънародници стои не само българското обществено мнение, европейското, въобще всички онези, които имат поне някакво отношение към разбирането за истина, а истината очевидно е една - те са невинни. Така че цената е твърде голяма на гърба на нашите сънародници. Поради тази причина си мисля, че все пак натискът ще бъде достатъчно голям, който може би на един по-късен етап ще доведе до истинското разрешаване на този проблем.

- Какво е истинското разрешение?
- Завръщане на нашите сънародници в България - единственото справедливо решение.

- Как се вписва процесът в геополитическата обстановка?
- Трябва да бъдем много внимателни, когато се вглеждаме в детайлите. Трябва да кажем, че неприятното в тази ситуация е, че Сейф ал-Ислам изчезна като страна, като коментатор, като човек, който улеснява позитивното развитие на делото в Либия. Той вече не се изказва дори и пред медиите, а това беше единственият човек в Джамахирията, който миналата година произнесе истината - българските сестри са невинни.

През последните месеци стана една колосална, титанична война между реформатори и консерватори в либийската Джамахирия. През септември Сейф ал-Ислам произнесе впечатляваща реч, че Либия трябва да се превърне в парламентарна държава, конституционна, че трябва да има политически партии, нещо, което предизвика невероятния отпор на консерваторите.

Преди около 15-20 дни Сейф ал-Ислам съобщи, че ще отиде да живее на Запад и един ден ще се върне да прави икономически реформи. Очевидно онзи свеж повей на трансформации, на реформи, беше поне на този етап стопиран. Всички онези сили, които не желаят подобни трансформации, всички онези сили, които не желаят да има сближаване между Либия и между Запада, всъщност победиха.

Аз не съм убеден, че самият външно-политически апарат на Либия желае онова сближаване, за което ние си мислим, че реално те се стремят. Говоря за сближаването с Европейския съюз, за т.нар. Барселонски процес, защото подобно нещо ще създаде предпоставки за натиск от страна на Запада за провеждане на реформи вътре в самата страна. Това нещо е нежелано, тъй като част от тези хора ще си загубят привилегиите или включително и спазването на международните стандарти за правата на човека, крещящото нарушение - това е делото срещу нашите медици.

Виждате, че нещата са много ясно очертани. Затова и те дават такъв невероятен отпор на подобен тип тенденции. Делото е политическо и то с днешното решение, това вече дори не е съшито с бели конци, то просто е очевидно.

- Каква е ролята на Муамар Кадафи?
- На вътрешнополитически план в Либия има две фигури, които по някакъв начин кръстосват шпаги - това е Сейф ал-Ислам, който е симптоматийният, символичният реформатор и неговият чичо, братовчедът на Кадафи - Ахмед Ибрахим, заместник-председател на парламента. Той е човекът, който инициира декларацията, осъждаща нашите медици в началото на миналата година.

Всъщност борбата е вътре със самото семейство - от една страна е най-големият син, а от другата са чичото и сестрата Айша. А Кадафи е всъщност човек, който се опитва да мести пионките, т.е. решението е в семейството. Кадафи се опитва да бъде неутрален, справедлив, като естествено дава преимущество на единия или на другия.

Тази политическа система - джамахарийската, общо взето има много дълбоки корени в това общество. Дори Кадафи да го няма, твърде много са хората, свързани с привилегиите, благодарение на тази система, така че много трудно някой би могъл да наруши статуквото с или без Кадафи. Но на този етап в рамките на неговата институционализирана справедливост, Кадафи се опитва да бъде арбитър в либийското общество.

- Какво ще се случи оттук нататък с Либия след натиска, който беше оказан от ЕС и от САЩ по отношение на българските медици?
- Трудно някой може да предскаже, да каже със сигурност доколко Либия ще устои на натиска, който й е оказан. В същото време трябва да кажа, че икономическите отношения на Либия със Запада са в добро русло. Либия се радва на изваждането си от списъка на държавите, които спонсорират тероризма, възстановява напълно дипломатическите отношения със САЩ.

Очевидно е, че тях ги удовлетворява фактът, че няма американски посланик в Триполи и фактът, че Кондолиза Райс не е направила посещение в Джамахирията. Това трябва да се възприема през призмата, че има сили, които не желаят това да се случи, тъй като това означава допълнителен натиск в областта на вътрешната политика. Тези консервативни сили в Либия не желаят да изпаднат в ситуацията на един съседен Египет, например, в който много често Кондолиза Райс отива и споделя американските виждания за вътрешни реформи. Ако това положение продължи, за тях е просто много по-изгодно.

Ние всеки ден четем, че либийски хора от революционните комитети, хора, които са богати, отиват и инвестират своите средства в Италия, в Испания, в други европейски страни. Тях това ги устройва тази ситуация на пълна икономическа свобода. Просто "да" на икономиката, "не" на политиката - това е което, поне на този етап, трябва да се каже.

Що се отнася до геополитиката, очевидно, че може би този процес се оказа един от инструментите на Джамахирията да оказва натиск върху САЩ. Между двете държави все още има неизяснени проблеми. Това е първо над 500 милиона долара, които трябва да бъдат издължени от страна на Либия за Локарби и второ за обезщетенията, които американската страна иска за американските войници, които загинаха при дискотеката Лабал. Там Либия уреди проблемите си само с Германия, плати за една туркиня и за двама немски граждани, които бяха ранени, докато за американците нищо не платиха. Т.е. там също има неща, които трябва да се изчистят. Може би един от инструментите просто е този фарс, това фиаско, тази гавра, която те осъществяват с невинните българи.

Светослав Николов, Bulgarian Post