Титаните на мисълта, интелектуалците от нулевото поколение, бранителите на “националните” ценности от смехотворната политиканстваща сбирщина, известна под името АТАКА, наистина прекрачиха всяка възможна граница.

Наслюнчиха моливчетата, допитаха се до правописните речници, наостриха и без това острите си като бръснач умове, пък спретнаха протестна декларация, чрез която поискаха незабавното уволнение на директора на БНТ.

Защото, видите ли, БНТ дръзнала да излъчи в програмата си филма “Откраднати очи”, а този филм, някак си, не бил съвсем в синхрон с добре известния ни изтънчен вкус, който цари в АТАКА. Нито пък с усещането на тези интелектуални недорасляци за историческа правдивост, което тяхно усещане за историческа правдивост има толкова общо със самата историческа правдивост, колкото (да ме прости този, дето ще го цитирам, но аз поне знам кой е той, а вие от АТАКА - не) мелбата със скумрията.

Това че филмът спечели редица международни награди и признания, това за атакистченцата няма никакво значение. Щом са международни, вероятно се върти из черепните им кухини, доказващи, че природата все пак търпи вакуум, значи за нищо не стават. Трябва да са наши, родни, изконни и националистически, за да им обърнем някакво внимание.

К’ви сте вий бре, че да се изживявате като арбитри на добрия вкус и цензори, от които ще зависи какво ще се излъчва и какво няма да се излъчва по Националната телевизия?!? И преди да се опитвате да го правите, не би ли било редно да положите малко труд и да прочетете и вникнете поне в 2-3 книжки (извън любимите ви, в които увлекателно и ситно смляно, като за вашите умове, се разказва за жидо-масонския заговор)? Или да изчистите войнстващата простащина и дилетантщина от собствената си приближена кабеларка…

С това свое поредно скудоумие, атакувайки излъчването на произведение на изкуството и настоявайки да бъде поставен, едва ли не, знак на равенство между изкуство и документалистика, при това документалистика по техните собствени критерии, примитивите от ръководството на АТАКА гордо – и съвсем заслужено –
застанаха редом до мракобесниците, управляващи в Техеран. Онези пък неотдавна нададоха вой заради филма “300” за битката при Термопилите.

Отдавна някой не ми бе опъвал нервите с дивотия от подобни мащаби. Почти съм благодарен на атакистките функционери, че успяха да разнообразят рутинното ми всекидневие с някаква емоция. Та била тя и отрицателна.
Жоро Георгиев