Образованието в България "възпитава" не шефове, а бъдещи чистачи в предградията на богатите. Това се казва в коментар на Дойче веле.

През 2000 година консултантската фирма „Прайсуотърхаус" тиражира смазваща прогноза, според която на Чехия й трябват 12 години, за да настигне страните от ЕС, а на България - около 600. 10 години по-късно страната не само, че не е успяла да намали тази пропаст, а чувствително е отстъпила назад.

Една от най-съществените причини е катастрофалният срив на образователната система във всички нейни степени. Това доведе до дефицит на качествени специалисти, до липса на подготвени кадри и на добри изпълнители.

Тестово изследване на българските студенти, огласено преди месец от Ройтерс, показа, че България не само е далеч назад от развитите страни, но е и най-изостанала от своите съседи. Логично следствие на това е отчетената в България най-ниска производителност на труда в сравнение с останалите европейски държави и "спечеленото" първо място в клуба на бедните.

Нито един от тревожните сигнали обаче, нито един от протестите на все по-мълчаливата образована прослойка не успява да убеди кабинета, че намаленото финансиране и липсата на адекватна образователна реформа са своеобразна бомба със закъснител.

Вероятно най-потискащото за част от тях ще бъде, че с университетски дипломи в джоба те ще трябва да чистят предградията в "квартала на богатите".

Защо ли? Ами защото няма как дипломатът от Пернишкия университет да се състезава с дипломата на Оксфорд или Станфорд. Няма как новоизлюпеният Университет по библиотекознание и информационни технологии да конкурира Йейл или Кеймбридж.

Абсурдно е в сферата на висшето образование да гоним количество вместо качество. И тук, както и в останалите сфери, решенията, които взимат днешните управляващи, са със срок на годност един мандат време.