Какво чака онези, които прескочиха трапа

Има и късметлии сред тежко поразените от КОВИД-19. След дълъг престой в реанимация, и то в несвяст, те пак почват да дишат без апарат, оздравяват и ги изписват.

Жертвите на коронавируса вече са много, но пък и прескочилите трапа станаха доста. Затова медицината насочва вниманието си и към тях. Проучват се дългосрочните последици и от болестта, и от лечението й.

Сп. "Сайънс" цитира експерта по спешна медицина от Йейл д-р Лоран Феран, според когото оздравелите не ги очаква нищо добро. КОВИД-19 поразява не само белите дробове, но и бъбреците, кръвоносните съдове, сърцето, мозъка и други органи. Още не се знае колко време е нужно за възстановяването им и дали изобщо то е възможно.

В случая от полза са проучванията на тежката пневмония, при която инфекция с друг вирус или бактерия възпалява алвеолите в белия дроб по същия начин като коронавируса. В някои случаи алвеолите се изпълват с течност и настъпва остра дихателна недостатъчност. По-често лекарите я парират и болният пак почва да диша сам. Но може дробовете му да са се увредили завинаги дишането с тях да си остане трудно.

Ако тежката пневмония настъпи на фона на хронична болест, става опасно. Може да последват инфаркт, инсулт или да откажат бъбреците. Но и без тях който се е залежал в реанимация, все едно по каква причина, става крехък физически и психически, а може да има и ментални с акъла след изписването. Наследството на коронавируса включва всичко това, защото болният много дълго време е силно упоен и е на апаратно дишане.

Който издържи, после има атрофия на мускулите и едва крета. Затова трябва тежкоболните да бъдат раздвижвани всячески - да вдигат ръце и крака, да сядат, ако могат, и дори да бъдат изправяни и да ходят. Така хем ще им останат сили, хем по-бързо ще им махнат дихателния апарат. Но кой да се занимава с това? В много болници заради недостига на защитни облекла физиотерапевтите са избутани от първата линия и нямат достъп до болни от КОВИД-19.

Другият риск при тежките случаи е делириумът. Това е разстройство на ума, при което мислите са объркани, говорът е несвързан и остават щети - например изтрива се памет. "Прослушвайки КОВИД-19, доловяме слабия тон на делириума", казва д-р Феран. Може да е заради самия вирус, който инфектира и мозъка. Но риск от делириум има и заради предписваните успокоителни за потискане на раздиращата кашлица. А упойките с опиат, без които няма как да тикнеш маркуч за дишане в гърлото на болния и той да не се задави, пораждат риск от продължителен делириум.

Затова се препоръчва всеки ден да се прекъсва даването на опиати и седативи, за да се провери дали пациентът няма да се събуди и дали не понася дихателния апарат и без медикаменти. Тогава обаче реаниматорът трябва да е неотлъчно до него, нещо невъзможно в претъпкана реанимация.

Колкото до психиката на болния, представете си го да лежи неподвижен седмици наред без свиждания с близките, самотен и уплашен, заобиколен от хора в скафандри. След изписването трябва не само да го наблюдава личният лекар. Нужен му е и психолог, тъй като може да има тревожност, депресия или да страда от следтравматичен синдром. /24chasa.bg