20 души предизвикаха най-сериозния икономически катаклизъм от Великата депресия. Но тази криза не е естествен феномен, а предизвикано от човека бедствие. Ето главните действащи лица и ролята, която те изиграха в глобалната финансова криза. Една поредица на журналистката от „Гардиън” Джулия Финч
ФИНАНСИСТИ
Алън Грийнспън, бивш председател на Федералния резерв на САЩ 1987- 2006
Само допреди няколко години дългогодишният шеф на Фед, убеденият поддръжник на свободния пазар, извел американската икономиката от рецесията, бе възхваляван като „маестрото” или „оракълът” на финансите. Сега той единодушно е сочен като главният виновник за кризата. Вината му е, че позволи балонът на недвижимите имоти да се надуе до такива гигантски размери със своята политика на ниски лихвени проценти и липса на контрол при раздаване на ипотечни заеми. Той насърчаваше рисковото кредитиране (sub-prime lending) и призоваваше купувачите на недвижими имоти да заменят ипотеките с твърда лихва за следки с варираща лихва, в резултат на което кредитополучателите не можеха да си плащат вноските след вдигането на лихвените проценти.
В продължение на доста години Грийнспън също така защитаваше процъвтяващата търговия с деривативи – бизнес, който почти не съществуваше преди той да застане начело на Фед. Но който само за пет години достигна $100 трилиона през 2002, за да скочи след това до астрономическите $500 трлн. през 2007!
Милиардерът Джордж Сорос предупреждаваше за опасносттите от носят след тези си тези комплексни финансови продукти. Самият той не искаше да има нищо общо с тях, защото – според собствените му признания – „изобщо не разбирал как действат”. Друг милиардер Уорън Бъфет също предупреждаваше за рисковете от деривативите и направо ги нарече „финансови оръжия за масово унищожение”. Грийнспън обаче правеше всичко възможно, за да „освободи пазара от ненужното регулиране”. През 2003 г. той заяви пред Сенатската банкова комисия: „Деривативите са изключително полезен инструмент за прехвърляне на риска от тези, които не трябва да го поемат, към онези, които биха искали или са способни да направят това”.
През последните няколко месеца той призна, че е допуснал голяма грешка, смятайки, че свободния пазар е в състояние да се справи с всички рискове, че прекалената регулация ще задуши „Уолстрийт” и че банките ще поставят на първо място защитата на своите акционери.
Той нарече сегашната криза „явление, което се случва само веднъж на 100 години” и направи признанието, че безхаберното отношение на банките към техните акционери го е хвърлило в „състояние на шоково недоумение” ("in a state of shocked disbelief").

Мервин Кинг, гуверньор на „Бенк ъф Инглънд”

Когато Кинг се настани в новия си кабинет на ул. „Трийднидъл” в Лондонското сити, британската икономика доста приятно пърпореше напред. БВП растеше с 3% годишно, а инфлацията бе малко над 1%. Затова още на първото заседание на Комисията за монетарна политика той предложи лихвените проценти да паднат до 3.5% Неговата амбиция бе да докаже, че процесът на вземане на решения по монетарните проблеми се е превърнал в „скучно” задължение.
Как всички ние сега искаме да се върне отново скуката! Когато кредитната криза даде първите признаци за притеснение, футболният фен на „Астън Вила” бодро коментира, че няма никаква опасност тя да прескочи океана и да се превърне в глобално зло. Поради това през първите седмици от кризата той отказваше да помна пари във финансовата система и твърдеше, че „моралният риско” (moral hazard) означава, че някой банки не трябва да бъдат спасявани. Парламентарната финансова комисия сега се вайка, че Кинг е трябвало да бъде „много по-активен”.
Гуверньорът на Бенк оф Инглънд би трябвало по-бързо да проумее, че балонът на недвижимите имоти расте доста бързо и трябва да се предприемат мерки за обуздаването му. А по-късно би трябвало да види, че рецесита е на прага и да намали лихвените проценти много по-рано.

Политици

Бил Клинтън, бивш прецидент на САЩ

Клинтън също споделя вината за сегашния финансов хаос. Тъкмо той ремонтира Закона за общинското финансиране (Community Reinvestment Act) от 1977 г. и така насърчи ипотечните кредитори да разхлавят критериите си и да позволят дори на социално слаби американци да вземат солидни жилищни кредити.
През 1999 г. Клинтън отмени Закона Глис-Стигол, който гарантираше пълното разделение между търговски банки, които приемат депозити, и инвестиционни банки, които поемат инвеститорски рискове. По този начин бе открит пътя на „Супербанките” и настъпи епохата на рисковите кредити. Едно година преди отмяната на този закон този сегмент представлаваше само 5% от всички ипотечни кредити. По времето, когато сеи разрази ипотечната криза, те нахвърляха 30%.

Джордж Буш, бивш президент на САЩ

Клинтън може и да е да старта на рисковите ипотечни кредити, но администтрацията на Буш изобщо не си мръдна пръста, за да обуздае огромната маса ипотечни кредити, които се раздаваха на „Ниджите” (No income, no job applicants – Кандидати без доходи и работа). Макар че правителството прие Закона Сарбейнс-Оксли във връзка със „скандала Енрон”, след това Буш не предприе нищо, за да увеличи контрола и регулацията на Уолстрийт.

Сенатор Фил Грем

Бившият сенатор от Тексас, проповядващ свободен пазар с доктарската си степен по икономика, бе превърнал в свое кредо борбата за финансова дерегулация. В резултат на неговите законодателни инициативи и с подкрепата на администрацията на Клинтън, се стигна до истинска експлозия в развитието на деривативният пазар, включително и кредитните суапове.
През 2001 г. той каза пред Сената знаменателните думи: „Някои хора гледат на рисковото кредитиране като на някакво зло. Аз лично взех такъв кредит и усетих американската мечта в действие”.
Според Ню Йор Таймс, федералните регистри за периода между 1989 и 2002 сочат сенатор Фил Грем като „топ-реципиент” на щедри изборни дарения от страна на търговски банки, а така също и солидни финансови инжекции от първите пет фирми на Уолстрийт. През април 2000 г. пред заседание на Сената Грем казва: „Току що се връщам от Уолстрийт и разбрах, че това е нервната система на американския капитализъм., разбрах какво е направил капитализма за трудова Америка. За мен това е свещено място”.
Напускайки Сената Фил Грем естествено отиде да работи инвестиционен банкер в UBS

Уолстрийт/ банкери

Аби Коен, главен стратег на „Голдмън Сакс”
„Вечният бик”: Тя бе определена за най-влиятелната жена в Америка и света. Но с приближаването на кризата съвсем ясно се открои ролята на Пи Ара. Тя не успя да проумее опасността от краха в цените на акциите и до последно остава вярна на своите винаги „оптимистични прогнози”. И съвсем естествено трябваше да напусне.
Катлийн Корбет, бивш президент на „Стандарт енд Пуурс” (Standard & Poor's)
Агенциите за кредитен рейтинг бяха остро критикувани за неспособността си да предвидят и да предупредят за рисковете от гарантираните с ипотеки хценни книжа. Катлийн Корбет ръководеше най-голямата рейтингова агенция Standard & Poor's и бе принудена да напусне заради критичните забележки към работата й от всякъде. Тя стана причина рейтиговите агенции да бъдат наречени „мажоретки на финансовата система”, след като Standard & Poor's бе присъждала AAA рейтинг (много надежден) на ценни книжа, които никога не са го заслужавали – като т.н. структурирани облигационни емисии (collateralised debt obligations – CDO), тоест рискови неипотечно гарантирани дългови облигации, гарантирани със съвкупност от дългови, заемни и други финанови активи. Тъкмо тези облигации след това станаха детонатор за верижната реакция на кризата.
Корбет продължава да твърди, че напускането й е планирано отдавна и няма нищо общо с ипотечната криза. Но тъкмо нейната оставка стана причина главният прокурор на Ню Йорк и Комисията за ценните книжа и борсите да започнат разследване за конфликт на интереси и за проверка на слуховете, че банките са плащали тлъсти комисионни на агенциите, за да дават висок рейтинг на банките, работещи с рисковите инструменти. Това разследване попадна на десетки вътрешни имейли, които разкриват механизма на измамата и модела, по който рейтинговите агенции изневеряват на инвеститорското доверие. „Да се надяваме, че ще сме достатъчно богати и пенсионирани, когато тази къща от картон рухне” – писа един вестник, цитирайки анонимен служител в Standard & Poor's. Друг е още по-красноречив: „Дори да са структурирани от крави, ние пак им даваме рейтинг”.

"Ханк" Грийнбърг, застрахователна компания AIG

83-годишният вече Морис „Ханк” Грийнбърг е бивш основател и президент на AIG. Той превръща компанията в световен лидер в застраховането. AIG развива мащабен бизнес с т.н. credit default swaps - CDS (договор за прехвърляне кредитния риск на даден инструмент от една страна върху друга). След като кредитният рейтинг на компаниеята бле понижен, тя се изправи пред ликвидна криза и се нуждаеше от $85 млрд., за да се спаси от фалит. След това AIG поиска още пари от правителството и Фед. Въпреки критичното състояние на фирмата нейните шефове предизвикаха гняв, след като стана известно, че продължават да водят предишния си разточителен начин на живот – пътуване до голф и спа център в Калрифорния за $444 000 или ловни уикенди в Шотландия за $86 000. „Да сте чували нещо по-възмутително” – каза конкресменът Илайджа Къмингс от Мериленд. „Тези продължават да ходят на педикюр, лифтинг и спа процедури, докато обикновените американци им плащат сметките”.

Анди Хорнби, бивш бос на HBOS

Той винаги се е ползвал с репутацията на уважаван, умен и перспективен финансист и банкер, един от 800-те най-перспективни възпитаници на Харвард.
Но тъкмо неговата стратегия бе в основата на решението на Бенк оф Скотланд да се слее с Халифакс, след коетоHBOS изпадна в немилост. Кой би могъл да си помисли, че някога могъщата Халифакс ще бъде доведена до това състояние и ще моли за национализация?

Дик Фулд, президент Lehman Brothers

Кредитната ипотечна криза бушуваше близо година, но тъкмо фалитът на Lehman Brothers' през септември отприщи глобалната финансова катастрофа. По-късно Фулд заяви пред Конгреса, че е бил озадачен от отказа на американското правителство да спаси банката му, след като преди това бе спасило доста по-незначителни институции като Bear Stearns. Той обвини за краха на банката и брокерите-спекуланти. Служителите на Lehman обаче насочиха пръст към Фулд.
Той самият е бивш трейдър на облигации, станал известен с прякора си „Горилата”. Фулд е в Lehman от десетилетия и той винаги успяваше да извежда банката в спокойни води през всички досегашни бури.Но точно в най-критичния момент той не успя да направи нищо, след като не успя да продаде дялове от банката на Korea Development Bank. Въпреки това Фулд продължи да насърчава служителите си да инвестират мвасирано в недвижими имоти. Обръщайки се за помощ към Конгреса, оттам получи лърз отказ, на който Фулд реагира „Не е честно”. Но от кКапиталия веднага контрираха: „А честно ли е да получаваш $500 млн. за последните 8 години?” Фулд обаче не се остави в калта и отвърна „Не са 500, само 300 са”.

Ралф Чофи и Матю Танин, Bear Stearns

Чофи и Танин съвсем наскоро бяха първите банкери от Bear Stearns, изправени пред съда за финансови измами и да отговарят за фалита на два хедж-фонда – искрата, която разпали финансовата криза. Те се обвиняват, че методично са лъгали инвеститорите за обема финансови средства, който превръщат в рискови ипотечни кредити, като в същото време тихомълком са изтеглили своите капитали от банката.

Луис Раниери
„Кръстикът” на ипотечното финансиране, за първи път въвежда ипотечните облигаци в средата на 80-те години. Той е запечатал за поколенията своя опит в полу-автобиографичната си книга „Покерът на лъжеца” (Liar's Poker). Негова е крилатата фраза „ипотеките са математика”. През 2004 г. Business Week нареди Луис Раниери до Бил Гейтс и Стив Джобс като един от най-големите новатори в бизнеса за последните 75 години.
В интерес на истината, Раниери бе един от първите, който още през 2006 г. предупреди за опасността от спукване на балона на ипотечните кредити. Въпреки огромния си опит и финансов талант, той не успя да спаси тексаската си банка
Franklin Bank Corp, която фалира през номеври м.г.

Джоузеф Касано, директор „Финансови продукти” на AIG

Касано ръководеше екипа на AIG, който продаваше CDS в Лондон и който на практика постави най-голямата застрахователна компания на прага на фалита. След което американсккоко правителство трябваше да се намесва с финансови инжекиции.Касано си беше изгградил много стройна схема за печалби, като прибавяше към состоянието си по 30 цента от всеки долар, който гененираха финансовите продукти на компанията. И така успя да натрупа лично богатство от около $500 млн. Той беше незабавно уволнен, след като неговият отдел отчете $11 млрд. загуби. Малко след това обаче се върна като „конкултант” с месечна заплата от $1 млн. „Изглежда този човек самостоятелно постави на колене гигантът AIG” – коментира в Конкреса девократът Джон Сарбейнс.

Чък Принс, бивш прединет на Citi Bank

Юрист по образование, Принс изгради Citi като една от най-могъщите световни банки с най-разнообразно структурирани продукти – от инвестиционно банкиране до управление на активи и частно банкиране на най-богатите хора на Планетата. Когато печалбите внезапно пресъхнаха през 2007, той успокояваше акционерите, че това е само „неприятно хълцане”, което скоро ще премине. Но това не стана и Принс трябваше да подаде оставка, тръгвайки си с компенсация от $140 млн.

Анджело Модзило, Countrywide Financial

Известен като „оранжевият” зарази любопитният си тен на лицето, Модзило бе президент на най-големия ипотечен кредитор в Америка, който впоследствие бе спасен от Bank of America. Банката наскоро спаси Модзило за втори път, след като се съгласи да плати компенсации в размер на милиарди долари като извънсъдебно уреждане на искове за безкнотролно раздаване на необезпечени кредити. Модзило стана известен с това, че освен за бедните американци, Countrywide Financial е разработила и т.н. "VIP-програма” чрез която е давала необезпечени и твърде изгодни кредити на влиятелни американци като председателят на Сенатската комисия за банките Кристофър Дод, бившия държавен секретар Ричард Холбрук и дори на шефовете на печално известната Fannie Mae и Freddie Mac.

Стан О’Нийл, бивш шеф на Merrill Lynch

Той стана една от първите жертви на ипотечната криза, загубвайки доверието на акционерите още през 2007 г. Преди сензацзията Обама, той стана първият афро-американец, който застава начело на една от най-големите компании от Уолстрийт. Веднага след като пое поста преди шест години , O'Нийл обеща да „излъска консервативния имидж” на инвестиционната банка. Малко преди да напусне банката отчете лоши кредити в размер на $8 млрд. Година по-късно банката бе спасена от Bank of America.

Джими Кайен, бивш шеф на Bear Stearns

Президентът на уолстрийтската фирма Bear Stearns стана известен с това, че след като банката му поиска защита от фалит, той съвсев хладнокръвно отиде да играе бридж на турнир в Детройт. Малко по-късно доверието в банката се изпари, след като два хедж-фонда фалираха. Наложи се банката да бъде спасена от JP Morgan Chase. Интересното е, че бриджьорът Кайен остана верен на себе си и изчака до последния момент, когато JP Morgan отправи офертата си към Bear Stearns, той още на следващия ден продаде акциите си в банката и прибра $60 млн. Негодуванието на служителите бе толкова голямо, че се наложи Кайен да си наема засилена охрана, за да може да напуска дома си. В този момент някои си припомниха, че всъщност Кайен никога не е бил банкер: започна бизнеса си като търговец на скрап, след което става акционер в Bear Stearns през 1969, после и брокер на банката, за да стигне до президент през 993.

Графа „Други”

Кристофър Дод,председател на Сенатската комисия за банките

Демократът упорито се противопоставяше на всички усилия за затягане контрола върху ипотечните фирми Fannie Mae и Freddie Mac. Дори нещо повече: той лично участваше в усилията за разширяване на тяхната роля за предоставяне на рискови ипотечни кредити на по-бедните американци. Той представяше тази своя дейност като загриженост за жизнения стандарт на бедните. Това естествено не е савало безплатно. Сега стана известно, че за периода от 1989 до 2008 той е получил Fannie и Freddie дарения на обща стойност $165 000.

Гейр Хаарде, бивш премиер на Исландия

Гейр Хааарде стана първият политик, паднал жертва на глобалната финансова криза. Миналата седмица той подаде оставка под натиска на масовите протести на исландците. През октомври миналата година най-голямата търговска банка в страната фалира заради милиарди долари дългове. Исландия трябваше спешно да вземе помощ от МВФ в размер на $2.1 млрд. а така също от редица европейски държави. Хаарде остана горд до последния момент и заяви, че подава оставка не под натиска на народа, а защото страдал от рак на гърлото.

Американското общество

Няма как да се абстрхираме от факта, че политиците може и да са виновни за колапса на финансовата система, обръщайки гръб на задължението си да контролират и регулират алчните банкери от Уолстрийт. Но кризата нямаше да стигне до такива размери, ако десетки милиони американци не бяха заразени от същата тази алчност, позволявайки си кредити, които знаеха, че никога няма да могат да върнат. Така възникна нов термин „кредитни наркомани” (credit junkies). Лечението сега е твърде болезнено за всички.

... И още шестима герои

Ендрю Ладе

Прословутият бос на хедж-фонд, който бе принуден да нап усне поста си през октомври миналата година заради думите: „Благодаря на всички тъпи трейдъри и идиоти, които ме направиха богат”. Той натрупа милиони, търгувайки с рискови ипотечни кредити.

Джон Поулсън, шеф на хедж-фонд

Поулсън бе обявен за най-големият глобален победител от финансовата криза. Само през 2007 г. той прибави към банковата си сметка $3.7b млрд., натрупани чрез „търгуване с къси позиици” на американския опетечен пазар. След като стана известен във всички медии, той се засрами и обяви, че дарява $15 млн. в помощ на американци, които са застрашени от изгонване от домовете си, защото не могат да си плащат ипотеката.

Професор Нуриел Рубини

Вестник „Ню Йорк таймс” го нарече икономиста от Нюйоркския университет Д-р Второ пришествие (Dr Doom). Той беше първият авторитетен глас, който разгневено започна да предупреждава за опасността от тежка икономическа криза. Още през 2006 г. със серия статии иинтервюта, както и в официални писма до МВФ и Световната банка Рубини предупреждаваше, че предстои пукане на балона на недвижими имоти, петролен шок и дълбока рецесия.
Проф. Рубини продължава да остава песимист за развитието на кризата. Миналата седмица той отново прогнозира, че загубите за американската икономика ще достигнат $3.6 трилиона, преди кризата да свърши. Според него това означава пълен банкрут на американската банкова система. Той стана прословут с това, че нарече Джордж Буш, Хенри Поулсън и Бен Бернанке „болшевишката тройка”, превърната Съединените американски щати в Съединена американска щатска социалистическа република - United Socialist State Republic of America.

Уорън Бъфет, инвеститор-милиардер

Отдавна наречен „Мъдрецът от Омаха” (Sage of Omaha), Бъфет не спираше да предупреждава за опасността от операциите с деривативиц Освен това той първи разкри, че милиердерите от Уолстрийт незаслужено получават тлъстите си заплати. В едно свое писмо от 2003 г. до акционерите на Уолстрийт той сравни деривативите с Ада: „Лесно се влиза, до трудно се излиза оттам”. През октомври той обяви, че е започнал да купува отново акции от америкаската борса, с което искаше да вдъхме малко оптимизъм на пазара. Но след като се оказа, че кризата е много по-дълбока, той с присъщия си черен хумор заяви: „Сега е моментът да купувам парчета от американското бъдеще при намалена цена”.

Джордж Сорос, борсов спекулант

Милиардерът-финансит, филантроп и открит подръжник на демократическата партия каза през 2003 г. пред доста оживена аудитория в Сингапур, че пазарът на акции е достигнал своя пик и САЩ заедно със световните икономики трябва да се подготвят за продължителна рецесия и евентуално за „доста твърдо кацане”. Сорос също предупреждаваше за „балона на недвижимите имоти”, обезценен от безскрупулни кредитори. Преди две седмици Сорос коментира, че балонът, който се пукна, е надуван 25 години с помощта на безскрупулни кредитори, чрез използване на взривоопасни финансови инструменти, безконтролна дерегулация и масирана глобализация. Той нарече сегашната финансова криза „най-тежкитя период за икономиката от Великата депресия”.

Стивън Айсман, мениджър на хедж-фонд

Анализатор и мвениджър на хедж-фонд, който първи започна на анализира пазара на рискови кредити от началото на 90-те години. „Аз най-напред започнах с рисковите кредити” – казва Айсман. „Но се оттеглих, когато видях как тези алчни кредитори лъжат до безобразие. Урокът, който получих бе, че на Уолстрийт никога не му пука какво продава. Важното е да се продава”.

Мередит Уитни, Oppenheimer Securities

На 31 октомври 2007 г. Мередит Уитни първа анализира задълбочено признаците на кризата и прогнозира аргументирано, че Citigroup съвсем скоро ще се изпрани пред фалит и ще трябва да отпише милиарди активи. Само ден по-късно Уолстрийт отписа $370 млрд., а след още седмица Citigroup разбули истината и обяви за сериозните проблеми, пред които е изправена. /БГНЕС

Оригинал
The Guardian, Monday 26 January 2009
By Julia Finch, with additional reporting by Andrew Clark and David Teather
Twenty-five people at the heart of the meltdown ...