Между това, което мисли Георги Първанов и това, което прави БСП, отдавна има голяма разлика. Дотолкова, че президентът вече изглежда като човек, за когото политическите приоритети на БСП не са важни. Това е болезнен процес, който става много интересен, особено докато левицата изважда миналото на Държавна сигурност на светло, а г-н Първанов иска да го скрие.

Признавам си, че фразата „Скандалът Гоце е приятелски огън” и последвалите обвинения, че БСП организира активно мероприятие срещу Георги Първанов, са вероятно последните неща, които съм очаквал да чуя от настоящия президент. Не съм очаквал и друго – БСП и ДПС да създадат комисия, която реално да отваря досиетата на Бившата държавна сигурност, а български президент, който и да е той, да спира процеса.

Защото точно такъв сигнал даде Георги Първанов, като каза, че отварянето на досиетата е изложило на риск хора, които са работили за сигурността на страната. Тук закономерно изниква въпросът „ЗА коя сигурност говори Първанов?” – дали за тази от системата на Студената война в една комунистическа държава или за тази в демократична държава, член на Европейския съюз?

Защото, ако изваждането на досиетата на хора свързани с бившите комунистически тайни служби застрашава сигурността на демократична България в ЕС, то тогава България е всичко друго, но не и държава, която живее в настоящите реалности. Или пък има президент, за когото тайните на миналото са приоритет пред предизвикателствата на ежедневието ни.

Политическият крах на Георги Първанов

Досега президентът се радваше на комфорта на голямо политическо мнозинство. Днес той застана срещу политиката на това мнозинство, само защото то разкри истината за миналото му – показа на обществото, че Първанов е бил доносник на 6-ти отдел на Държавна сигурност (Вижте стр. 28 от документа). На политическата полиция, която е най-безсмислената част от бившите служби, от един апарат създаден, за да контролира обществото ни и да го репресира. Това е „Гоце”!

Той не е човек писал научни разработки за министерство на външните работи. Това се вижда ясно от досието на г-н Първанов и аз приканвам медиите и обществото внимателно да го прегледат. Там се вижда ясно връзката на Първанов с политическата полиция. Също така става ясно, че той е доносничил на бившето 6-то управление на ДС с охота.

Защо това, което се случва е политически крах за г-н Първанов. Защото той си отряза политическата основа за подкрепа, като обвини БСП за миналото си. Всъщност БСП не е виновна, че Георги Първанов излъга нацията, че не е сътрудничил на службите. Напротив БСП достойно подкрепи своя президент, дори когато той излъга преди година, че не е знаел, че работи за Държавна сигурност.

В отплата президентът обвини БСП, че той самият е агент Гоце. Едва ли обаче партийните структури са накарали Първанов да стане сътрудник на Държавна сигурност. Той го е направил, за да подпомогне кариерата си в предишния режим. Това може би е човешки избор на г-н Първанов, който не бива да бъде атакуван политически.

Политически обаче трябва да бъде атакуван днешният български президент, който излъга нацията, застана срещу приоритетите на днешната й национална сигурност като предпочете миналото си и накрая предаде собствената си партия. Тази, която му е дала кариера и тази която го направи държавен глава. И затова последната ПР акция на президента слага началото на политическия му край, като влиятелен и уважаван държавен глава.

И накрая, "Виновна ли е БСП за "Гоце"?. Ще бъде виновна, ако продължи да подкрепя еин президент, който се отказа от колегите си, от партията си и от политиката й, за да защити миналото си, с което няма право да се гордее.
Димитър Аврамов
Bulgarian Post