- Г-н Вълков, защо е така яростна битката между премиер и експремиер по повод изнесения доклад на ДАНС?
- Аз надали съм човек, който експертно може да говори за ДАНС. И до тази битка не съм особено близко, защото много отдавна съм престанал да се занимавам с вътрешна политика. Задоволен съм с ролята, която се приписва на кръга „Монтерей”. Който нарекох „агенция”, защото се чу, че в агенциите се дават по-големи заплати. Уморих се да твърдя, че няма кръг „Монтерей”. Или най-малкото няма такъв кръг, който едва ли не диктува някакви решения някъде си на някакво ниво. И че оттук, от една маса, на която във вторник приятели се срещаме на вторнишки обед, той определя политиките в България . Тук (в ресторант „Монтерей”) атмосферата е открита, всеки води някого. Едни водят хора, с които са работили във външната търговия, други- с които са работили в дипломацията, трети - в някакви служби навремето.

- Кръгът „Монтерей” представителна извадка ли е на управлението на държавата навремето?
- Всякакви хора сядат на нашата вторнишка маса. Тайна няма никаква, говорим си. И между две последователни събирания във вторник няма стопроцентово „покриване” на присъстващите хора. Основният двигател е, разбира се, това, че някои живеем отсреща и „Монтерей” е за нас квартална кръчма - и за мен, и за Любен Гоцев.

- Дори да е медиен продукт, каква роля изигра той през тези 20 години?
- На някои явно им е интересно да се занимават с нас. Каква роля могат да изиграят хора, от които 70-80 на сто са в пенсионна възраст. Ако се говори за някакво наше влияние, което сме можели да упражняваме върху някого някога, сега хората, които биха ни послушали, също вече са напуснали активните постове в държавата. Тук-там е останал по някой наш познат. Примерно, поради това, че с Гоцев сме били в Министерството на външните работи, тук-там можем да ударим рамо за някой готвач или преводач да отиде в някое посолство. Дайте да не си правим илюзии, че нещо вършим и влияем – няма на кого.

- А обича ли обществото ни митовете?
- Абсолютно, храни се с тях! И това се засили особено през последно време. Имаме такива специалисти по създаване на митове, които непрекъснато се извиват от тв-екраните. Гледах НЛО, както наричам Стефан Гамизов, който си внушава някакви роли на страхотен специалист във всички области – ту в разузнаване, ту в енергетика. Викал го на четири очи Станишев и още не знам кой. Заявява връзки с американци, начело на тайни служби. Той си говори и мисли, че някой му вярва. Но според мен, трябва да потърси в най-скоро време психиатър. Не знам има ли някой зад него, но той говори фантастика, при това не и научна. Какво очаквате от човек, завършил средно образование в Монтана! Не в Айова, а у нас.

- Ако обаче той успява да направи от изявите си публичен скандал, може би все пак има някакво влияние…
- Нашето общество е толкова широко отворило уши, че се явяват всякакви личности като него. Вземете това дребно шарлатанче Яне Янев. На обществото явно му е интересно да слуша такива измислени герои, които говорят небивалици. Политици, които говорят глупости и обещават, че ще следват страшни разкрития. При Яне Янев това е винаги другата седмица, която никога не идва. Така е и с въпросното лице Гамизов, който „изоставил” енергетиката и от три години се занимава с някакви страхотни проекти, свързани със сигурността на държавата. Междувременно ходи с блиндирани коли, с охрана и всички атрибути, които според него му придават тайнственост. И от кого го пазят? Може би от самия него.

- Вие представяхте ли си в началото на прехода така да се развият процесите в страната – и в политиката, и в икономиката?
- Не съм и мислил как ще се развият. Всичко тръгна оттам, че когато нашата страна пое по пътя на демократизацията, за този път нямаше, разбира се, учебници. И всяка от страните от бившия Източен блок тръгна по различен път, избра различни модели. И основната грешка беше, според мен, че след като ние толкова години като държава бяхме лишавани от демокрация в най-общия смисъл на думата, трябваше, както на дълго гладувал човек, да се дава храна с чаена, а не със супена лъжица. У нас изведнъж се изсипа много демокрация и вижте докъде я докарахме. Въпросът е в мярката, в дозата. Не бяхме подготвени за нея. И в икономиката, и в политиката се създаде невъобразим хаос. И той ползва тези, които са съумели през тези години да си намерят съответните ниши своевременно и да ги ползват. Говорим за правене на пари.

- Има ли връзка между очакването от създаване на нови политически проекти, включително вляво, и желанието на управляващите да маскарят лявата партия, за каквото загатна лидерът на БСП Сергей Станишев?
- Има един класически анекдот от времето на тоталитаризма – онзи за трите плика. Това да се хвърля вината на предишните управляващи, е най-лесно. То изчерпва заръката в първия плик. Вторият плик съветва да се прави голяма реорганизация. И третият плик предупреждава – пиши нови три плика. Аз не искам да говоря в тази схема. Аз лично познавам премиера Бойко Борисов – не от близко, но от много време. Вярвам в искреното му желание и във възможностите му да направи това, което декларира. Но един човек не стига. ГЕРБ е Бойко Борисов. Представете си какво става, ако той излезе от ГЕРБ. Ще е трудно. Така че му стискам палци, дано успее. Но екипът е важен. Колкото и да съм човек оптимист, малко критично се отнасям към такива визитни картички, и много убедителни CV- та, които характеризират някои от основните участници в правителството. Към натрапливото споменаване на Световната банка, на това кой и къде е работил, на това, че някой е бил в 15 държави. Ние в това отношение вече дори имахме опит, преживяхме го с други. Дойдоха такива специалисти, които по техните думи, бяха зарязали бляскави кариери и високи заплати на Запад и „се жертваха”, за да оправят положението в България. Това че си работил в някаква институция някъде може и да значи, че си седял на едно бюрце и си гледал в едно дисплейче и си наблюдавал едно проблемче. Това достатъчно ли е да ръководиш икономиката на една държава, която не познаваш?! И в която не си бил 15 години.

- Говорите за финансовия министър Симеон Дянков…
- Ние искам да звучи индивидуално. Но се смущавам от гръмките изяви на министъра на финансите. Какво е произлязло от това, че е бил в 15 страни. Аз съм бил в 18, и какво?!? Да е жив и здрав. Но проектите се правят от живи хора. И не може с лека ръка, когото и да сменяш в политиката или в управлението на една държава преди теб, категорично да го определяш за най-некадърния и най-глупавия, а след него идващият е най-умният и най-кадърният. Човек трябва да се пази от мисълта, че историята започва от една единствена личност. Оценявай поне мъничкото, което предишният може би все пак е направил. Доколкото познавам Бойко Борисов, аз имам пълна вяра в неговите най-добри намерения, в неговата неизчерпаема енергия и пробивност. Но той все пак не е магьосник и не може да оправи всичко. И остава да си мисли, както във футбола…

- За трансфери?
- Не само, аз като стар левскар помня един голям треньор на „Левски” – Витлачил. Той казваше, че треньорът не играе на полето. В случая - на полето са министрите, не премиерът. Дано министър-председателят се окаже на нивото, на което заслужава да бъде един премиер.

- Откъде ще си попълни отбора след време?
- За съжаление, и вдясно не виждам някакви титани на мисълта. И оттам излязоха министри, но няма рецепта. Дано обществото даде още кредит, за да се наложи един верен избор на един екип, който да работи с премиера. Той самият загатва за възможни смени в него.

- Към популистки проекти ли ще върви политическата ни система или ще се реабилитира двупартийният модел?
- Не съм се вживявал като специалист по вътрешна политика. И когато трябваше да се занимавам като ръководител за известно време на БЗНС, не ми беше по сърце и ми носеше неприятни усещания. Прекалено много конюнктура има в българската вътрешна политика. Партии, партийки, РЗС- ЗРС, синя вълна, водачи, шарлатанчета от най-различен сорт. И в столетницата – течения и флуиди до безкрай. Винаги съм се надявал да дойде времето, когато ще има партии дотолкова, доколкото съществуват в САЩ. Там се разбира, че ги има преди избори. Не ти обсебват пространството в останалото време, а се трудят за държавата. За съжаление, бездарността се оформя като основна черта на повечето български политици. Не случайно се говори, че всеки парламент е по-лош от предишния.

- Това го предвиди още Йосиф Петров по време на Великото народно събрание, нали?
- За съжаление, се оказа прав.

- Как се разминахте с шанса да станете президент и не съжалявате ли, че се оттеглихте от активна политика?
- Никак не съжалявам. А за президентския пост, първо, аз не исках. Прецених политическата ситуация тогава. СДС загуби изборите абсолютно закономерно. И са фантазии приказките за фалшифицирани резултати. СДС нямаше система, организация и на този етап не можеше да се пребори с БСП. И си спомняте тъжните картини как актьорът Йосиф Сърчаджиев плаче, как плачат престъпни мутри с фланелки с надпис Boss. Страната обаче беше настръхнала, имаше Град на истината. И моята кандидатура се наложи от това, че водех третата по значимост формация. За щастие, казвам днес, с три гласа този пост ми се размина. Аз не исках да стана президент, защото така или иначе, без особено други лични причини, бях част от т.нар. тоталитарен БЗНС навремето. И при тогава създала се напрегната обстановка нямаше да бъда добре приет като решение за президентската институция.

- Значи ви е тежало номенклатурното минало?
- На мен лично – не особено. Аз не виждам за какво мога много да бъда съден. Дълги години се занимавах с международната дейност на партията. Но тогава считах, че кандидат за президент трябва да бъде Желю Желев. Той не искаше да приеме до последно, страхуваше се за бъдещето на СДС. И се оказа прав по-късно. Когато той започна неизбежно за президентския пост да се отделя от СДС, стигнахме до Боянските ливади. Втората причина да не искам този пост беше лична. Като президент не можеш да влезеш в една кръчма и да седнеш на една ракия с приятели. Беше първи август 1991 година. Издигна се кандидатурата на Желю Желев вместо тази на Петър Дертлиев от СДС. Аз оттеглих своята и призовах да се подкрепи Желю. И като заместник премиер и външен министър в правителството на Димитър Попов изкарах период от 330 дена, през които чудесно се разбирах с президента Желев в областта на външната политика. Считам, че той беше един добър президент за този момент. Един безусловно честен човек.

- Защо не се наложи БЗНС през тези години в политиката?
- Не случайно никъде в другите държави, където е имало подобни партии, те не останаха активно в политиката, освен може би в Полша.

- А кой наследи връзките на БЗНС с много влиятелни аграрни партии и движения?
- Този капитал остана в историята, никой не го наследи, за съжаление. А това беше капитал на държавата. Личностите и партиите, с които тогава БЗНС поддържаше връзки, заеха високи постове в европейската общност. И ако някой ги беше продължил и поддържал, България щеше да има полза. Но нямаше кой да го направи. Нароиха се най-различни земеделски формации.

- Г-н Вълков, какво стои зад атаките на ген. Ваньо Танов като шеф на агенция „Митници” към кръга „Монтерей”? Още в първите си медийни изяви той се закани да изчисти влиянието на кръга в митниците.
- Всякакви намеци на т.нар. генерал Ваньо Танов за връзки между „Монтерей” и митниците са пълна и глупост. Това са смешни твърдения. Особено, когато става дума и за незначителния митнически вътрешен пункт като „Кремиковци”. Там се стъпи на базата на това, че съм много близък приятел на тогавашната му началничка. И понеже Ваньо Танов с „гениалните” си разработки (усещат ли се кавичките) като началник на БОП прави някакви страшни разследвания и проучвания, от които излезе, че аз в разговор съм споделил, че наричаме Румен Петков, който е наш приятел, с прякора „Запалката”. Това е целият резултат, който излезе. Нищо друго няма, защото оттогава минаха две години и ако имаше, би следвало нещо да излезе. За сведение, „Кремиковци” е вътрешен пункт и през него не минават акцизни стоки. Това може би вече го е разбрал даже Ваньо Танов. Там няма гориво, няма цигари, няма алкохол. Е, и, какво може да има общо „Монтерей”, все пак? Но той беше амбициран от това, че от проучванията не излезе нищо, и го използва, като нанесе страшен удар върху митниците, уволнявайки двама заместници на службата и моята приятелка, Даниела Петрова, началничката на бюрото. С това се свърши удара върху митниците на този етап. Те са „допринесли” за големите загуби, за които се говореше. В нейната заповед обаче, пише, че тя е уволнена, защото неправилно е допусната до конкурс да заеме длъжността. И никакви други обвинения и провинения.

- Очаквате ли още атаки?
- Генерал Танов е много близо до времето да отвори третия плик. Защото митниците са наука. Там с качулки и маски не може да се действа. Той е предложил пост на заместници на 3-4 митничари, които са професионалисти, но никой не е приел. И си взе втори човек от същата служба. Е, какво, ще преместим БОП в митниците, да видим какво ще стане?

- Притеснява ли ви изявлението на знаковата фигура в ДПС Касим Дал, че движението ще управлява самостоятелно?
- Четох го в медиите, но не съм го чул лично (живеем в един блок с него). Не мога да го приема сериозно.

- Вие как си обяснявате мълчанието около ДПС от страна на управляващите?
- Трудно ми е да си го обясня. Но около ДПС мога да кажа някои неща. Първо, у нас, имам предвид широк спектър от институции, медии, Външно министерство се създава впечатление, че Турция като държава стои много зад ДПС. С което, според мен, се вдигат акциите на движението у нас. Както е известно, бях четири години посланик в Турция. Знам отношението на Анкара към ДПС. И не съм забелязал такава подкрепа, каквато ние вътре се мъчим да внушим, че съществува. С което укрепваме позициите на ДПС. Турция е много различна от тази, която някои партии се опитват да ни припомнят, цитирайки изявление на покойния президент Юзал за Великата турска империя отреди 30 години. Тази страна е съвсем различна днес. Трябва да си направим реална сметка дали тя е заинтересована стратегически от това да има един добър и спокоен съсед в лицето на България, отколкото да претендира за някакви фантасмагории. Това, че влизат техни капитали у нас, е друга работа. Ако не искаме да влизат, да предприемем съответни мерки. Но сами внушаваме, че Турция едва ли не на всяка крачка е зад ДПС. Това не е така.

- А за митовете за ДПС какво мислите?
- Лично мое мнение е, че ДПС малко се увлече. Не е моя работа да ги преценявам, но малко повече натиснаха педала на газта. Но да управляват самостоятелно някога, няма просто как да стане. На никого не е необходимо да стане. Имало е време, когато е трябвало да има ДПС. Ако през 1991 година имаше разговор дали ДПС да бъде допусната до изборите, днес, като всяка партия, те имат, предполагам, нужда от преоценка.

- А защо другите партии не посягат към този електорат?
- Не мисля, че това е решението. И кой да посегне? „Позитано”, Мартин Димитров или Иван Костов? А ГЕРБ – просто не го е решил формалният лидер, не неформалният.

- Работите ли върху свои мемоари?
- Общо взето, да. Не пиша, защото съм много мързелив, но мисля по въпроса. Обещавам да има интересни неща. Може би моите спомени ще скандализират, не отделни личности имам предвид. Все пак те са от времето, за което няма много живи свидетели все пак. Аз съм на 73 години. Но всичко ще бъде толкова подкрепено с документи, че никой няма да може да го оспори. Аз имам навик да казвам, че проблемите, които съм срещал по пътя си, ако трябва пак да ги срещна, ще ги реша по същия начин. Но периода след 10 ноември не е толкова интересен за мен. За след 10 ноември ще останат може би само моите разводи. Това време беше една вакханалия на мисли, идеи, кръгли маси. Глупости са приказките за куфарчета с пари. Да, България загуби много пари, но ги загуби в глупави проекти, в това, че се внесоха инсталации, машини, които никой не внедри в заводите. Гигантски проекти погълнаха много средства, а лоши концепции и лош мениджмънт. Има хора, които се обогатиха. Но да се говори, че това е било масово, не вярвам. Не защото вярвам или не в честността или нечестността на някои хора. Просто не го виждам реално.

- Каква е прогнозата ви за следващите месеци?
- Надявам се, че Бойко Борисов ще продължи да управлява държавата. Като не искам да си мисля за вариант, в който него го няма.

- Незаменим ли е вече?
- Може да не е незаменим, но не виждам кой ще го замени. За мен той сега няма реална алтернатива. Дано да си подобри екипа, ако има нужда от такова подобрение. Тези, обаче, които засега изявяват подкрепа на Бойко Борисов, според мен не са особено значими политически сили. Ресурсът е в собствените му сили и в широкото доверие, с което се ползва. На Яне Янев ли да разчита? Както казват тарикатите в София, Sorry, Michael.

- Какъв експеримент бяха за държавата и обществото двайсетте години преход?
- Неизбежен.

Росица Цонева/ Всеки ден