-Г-жо Попова, като патрон на ХХV Международен балетен конкурс – Варна и като държавник, бихте ли посочили какво предимство дава на България домакинството на първия балетен конкурс?

-Много специален въпрос, ще отговоря с удоволствие. Всяка държава има нещо, с което се гордее, с което е първа. Коя друга държава може да се конкурира с България по отношение на Варненската балетна олимипиада? Това са 48 години, това са 25 издания и всеотдаен и последователен труд на големи българи като доц. Емил Димитров - няма друга географска точка на света, която да може да се похвали с подобна история. То е и моята гордост като държавник, гордост и на организаторите, и на участниците, и на журито, а и на целия български народ в тези две седмици. Защото България е номер едно. И Варна е номер едно. Балетният конкурс може да бъде визитна картичка за града, за да кандидатства за Европейска столица на културата през 2019 г.

-С какво се промени Вашият поглед върху съвременното балетно изкуство през тези дни, в които с такова участие наблюдавахте изпълненията от програмата на конкурса?

-Наистина видях много от конкурсната програма, гледах с удовоствие, а се постарах да хвърля поглед и назад. Според мен новото и хубавото е, че на този конкурс ние дадохме шанс и отворихме широко вратите на младите таланти. Тук дойдоха млади хора, най-добрите от които спечелиха награди. Те отнасят наградите като престижни отличия, като паспорт и ще го ползват навсякъде по света през целия си живот. Наградите на Варненската балетна олимпиада са много стойностни и са голяма гордост за тези, които ги получават. А и другите танцьори, които си отиват без награди, мисля, че си тръгват от Варна с горещи спомени, за да се върнат отново и за да спечелят.

С какво запомнихте срещата си с балетни легенди като Аурора Бош, Клотилд Вайе, Елдар Алиев, Максимилиано Гера?

-Беше много хубава среща на хора, които се виждат за първи път. Това са имена - легенди. Нашата среща беше много мила, много човешка. Аз се опитах да се представя като човек такава, каквато съм – с моето житейско и професионално битие от последните 20-30 години. Те ме приеха, слушаха много уважително, докато разказвах тези простички неща от живота и разбрах, че обичат да общуват по човешки, като хора, които стоят на земята. Това ни направи по-близки. Макар, че ни събра едно вълшебство – те работят и творят вълшебства, като не стъпват по земята. Те летят, те са в друг свят, те са красиви, изтънчени, но въпреки това искат да общуват, стъпвайки по земята и ние постигнахме това в нашата среща.

-Големият аржентински танцьор Максимилиано Гера, член на международното жури, сподели, че след срещата на журито с Вас е решил да танцува своя коронен танц „Контрабас” на гала концерта „Среща на поколенията”. Как се стигна до този танц, който изпълни с възгласи „Браво” Летния театър?

-Соня Димитрова, член на управителлния съвет на фондация „Международен балетен конкурс – Варна” и дъщеря на покойния Емил Димитров, разказа историята на този танц от 1996 г., когато организаторите са молили Гера да изпълни прословутото танго на Астор Пиацола и са търсили подходяща черна шапка за костюма му. Този път обаче не е било нужно да го увещават да танцува. Той е решил след тази среща да изпълни процутия танц „Контрабас” и аз съм много признателна, че имахме удоволствието да го видим и аплодираме на сцената на Летния татър във Варна. Беше много вълнуващо.