От времето на Карл Велики Европа е представлявала християнска империя, подчиняваща се на Папата в Рим или на някой кесар или василевс и твърдо е възпирала проникването на мюсюлмани в нея. Дванадесет века след това обаче, на стария континент се наблюдава нашествие на хиляди мюсюлмани, а Европейският съюз проучва възможността да приюти в своите среди една страна-приемник на Османската империя.
Светият престол, както и други християнски църкви искат да избегнат възможността Турция да получи членство в ЕС. В средата на миналата седмица кардинал Йозеф Рацингер ясно се обяви срещу евентуалното присъединяване на Турция към ЕС: "Това ще бъде сериозна грешка, това ще бъде решение срещу историята", каза кардиналът и добави: "Исторически и културно Турция представлява различен континент от Европа". Разбира се кардиналът побърза да уточни пред журналисти, че това се негови лични схващания. Но запознатите с историята и поста, който кардиналът заема в ръководството на римокатолическата църква (председател на папския съвет по религиите, втори в йерархията след папата) знаят, че той никога не говори случайно. Кардиналът не отстъпи пред протестите на Турция във връзка с изразени от него пред френски вестник виждания в началото на лятото срещу турското членство. Тази своя позиция той повтори и преди няколко дни: "Въпреки че Кемал Ататюрк създаде една светска държава, тя все пак се опира на своите ислямски устои и за това е по-различна от Европа". Целта на кардинала от германски произход бе ясна. Да покаже на християндемократичните и десни партии най-вече в Германия, че е против определянето на дата за предприсъединителни преговори между ЕС и Турция.
Подобни виждания изрази и кардинал Руини, оглавяващ Епископията в Рим една от невралгичните институции в управата на Ватикана. Ръководителите и членовете на дипломатическия корпус на Ватикана са по-внимателни в своите оценки. Изказването на нунций Фархат, представител на Светия престол в Истанбул, е показателно за деликатния подход на външното министерство на Ватикана към този въпрос.
Междувременно настоящият външен министър архиепископ Джовани Лайоло и неговият предшественик архиепископ Жан-Луи Торан информираха всички посланици на страните-членки на ЕС за позициите си срещу турското членство. "По принцип в съюза ще трябва да влязат християнските държави от стария континент, а след това Турция", гласи неофициалната позиция на кардинал Торан. Преди две години той представи два доклада на посланиците на страните от ЕС за религиозните свободи и малцинствата в Турция. На свой ред в докладите си Ватиканът повдига въпросите за признаване на религиозните малцинства, за липсата на храмове, училища и семинари за обучение на духовници. В тях се посочва, че 99 на сто от жителите на Турция са мюсюлмани, а римокатолиците 25 хиляди и живеят в Истанбул, Измир и в други райони. Отбелязва се, че в Турция не се преследват хора за религиозните им убеждения. Фактът обаче, че много християни напускат страната, въпреки че религиозните свободи за защитени от законодателството, показва, че проблемът съществува.
По въпроса за Турция различни са и мненията на православните църкви. Руската Патриаршия и Гръцката православна църква периодично говорят за несъвместимост на турското членство с ЕС. Пред членовете на Европейската народна партия гръцкият архиепископ Христодулос открито се противопостави на турското членство в ЕС, като многократно визира регистрирани нарушения на човешките права в Турция. Московската Патриаршия в документ до Съвета на европейските църкви изтъкна, че Турция не може да стане член на ЕС, ако не уреди противоречията си със съседните страни. В него Патриаршията се позова на потъпкването на човешките права и декларира, че в Турция не са решени справедливо въпросите за религиозните и етническите малцинства. Вселенската Патриаршия се изказва за присъединяването на Турция към ЕС.
М. Андониаду, TO BHMA
В-к “Монитор”, 4.10.2004г.