Голяма синя пукотевица се разнася вече три дни от три адреса в София – “Раковски” 134 (централата на СДС), “Граф Игнатиев” 10А – етаж 5 (централата на фондация “Демокрация”) и “Дондуков” 52 – последен етаж (редакцията на в. “Демокрация”).

Стрелбата не е с бойни патрони, а с фишеци, при възпламеняването на които се стели гъста синя мъгла. Целта е бойците от най-предните редици на синята партия незабелязано да извършат някои полезни за личната си кауза дейности.
Синият марш на скок под надслов “Спасяването на в. “Демокрация” се очертава като една задкулисно планирана, математически начертана и полит-икономически оформена акция.

Безусловно почеркът, с всички тези атрибути, пасва изцяло на потопилия се под повърхността на официалната дейност на СДС Иван Костов.

Какво се случи от вторник насам, как Костов и компания потопиха в. “Демокрация”? И от кораб, напоследък без платна, го превърнаха в подводница за дълбоководни действия, посветени изцяло на личната изгодаВъв вторник успоредно с градушката и потопа в София, ни заляха и сълзите на Надежда Михайлова. Която продължи да плаче и в сряда. Лидерката на СДС траурно обяви чрез БТА, че вестник “Демокрация” спира да излиза от четвъртък. Лично пое отговорността за решението и официално каза мотива – тежкото икономическо състояние на изданието.

Пред Националния съвет на СДС (удобно съвпадение на свикването му, ако не и специално избрано) Надежда твърдо обяви, че настоява издателят на вестника – фондация “Демокрация”, да обяви процедура по несъстоятелност. Самата Н. Михайлова е член на управителния съвет на фондацията. Неин шеф пък е Иван Костов.

Няма пари – идва фалитът. Кратко и логично. “Дълговете на изданието са близо 1 млн. лв. и партия, която получава 700 хил. лв. годишна субсидия, не може да ги покрие” обяви Надежда Михайлова. И допълни, че всеки ден вестникът гълтал по още 2 хил.лв.

Бившите шефове на СДС Иван Костов и Екатерина Михайлова (и тя член на УС на фондацията) моментално подкрепили сегашната лидерка Надежда Михайлова. Като пред Националния съвет обявили, че това “изключително трудно решение заслужава подкрепа”.

По това време една “тайна” стигна до всички медии. “Разкрито” беше как Иван Костов като председател на фондация “Демокрация” е отказал да осигурява повече пари за вестника “Демокрация”. “Тайните” източници направиха и едно важно уточнение, че последната сума за изданието е осигурил не кой да е, а известният с ония 10 % Александър Божков.

Тази “тайнственост” си е точно скроена, за да пасне с едно друго обстоятелство, намиращо се в тъжното писмо на Надежда, с което чрез БТА се обръща до читателите. В него, между другото се казва, че със спирането на вестника “трябва да се сложи край на практиката публично да се говори срещу клиентелата и в същото време да се търсят пари от нея”.

Чудесно и подредено нещата се навързват като на кино – гледа българската общественост и всичко му става ясно. Трябва да му е ясно първо, че СДС няма пари. Второ, че няма пари, защото няма никакво вземане-даване (предимно вземане) с клиентелата. И ако е имало такова вземане, то не Иван Костов, а разни като Божков са го извършвали.

Брилянтно изпълнение, фигури от висшия пилотаж, би казал всеки.
Ако цялата синя мътилка не се избистряше чрез утаяване още на следващия ден – сряда. След като цяла България е разбрала как хартиеният флагман на демокрацията е потънал, но капитаните му са останали чисти, неопетнени и целите в бяло, нещата взеха друг курс.

Изведнъж дойде радостната вест, че ще имаме “Демокрация” още два дни. Категоричността, че трябва да се обяви фалит премина в трескаво търсене на варианти как несъстоятелността да не се състои. Придружени от показни акции на висши сини фигури. Надежда Михайлова “принуди” Иван Костов (някой може ли да си го представи това?) да отидат на крака при журналистите от “Демокрация” и той като шеф на едноименната фондация да даде обяснение пред репортерите (това със сигурност никой не си го представя) какви са причините за фалита. С тях е и Екатерина Михайлова. Като каймак, с който съвсем да се замажат очите на всички, служи Филип Димитров, който придружава Костов и двете Михайлови.

Кралската кавалерия се стоварва в редакцията на “Демокрация” – цели четирима лидери на СДС – бивши и настоящ. И от тях, естествено, Костов на най-белия кон.
Картината е като харт латиноамериканска сапунка – последна серия:
Надежда плаче пред колектива на “Демокрация”, сълзите й бърше лично Иво Беров.
Костов дава обяснение.
После Надя хълцайки разказва как е търсила инвеститори, дори и чуждестранни, и даже била намерила.

Но им отказала. Защото не можела да направи компромис с кристалността на СДС и партията да стане зависима от нечии бизнес-интереси заради вестник “Демокрация”.
Следва щастливият края – обещанието, че СДС ще има ново издание – седмично или електронно.

В кадър, на преден план, е усмихнатата Надежда Михайлова, която съвестно записва телефоните и адресите на всички журналисти от “Демокрация”, за да им се обади щом наближи раждането на новото издание.
Между другото, сред цялото това холивудско прелитане, се състоя и едно коремно приземяване. Още пресният главен редактор на вестника Недко Петров обяви, че ако е знаел какво е финансовото положение на “Демокрация” нямало да приеме да го оглави. Естествено възниква въпросът защо Петров не е се е опитал да знае. Да не би да си е мислел, че от “Раковски” 134 го канят да допият бутилка мастика заедно?

---

Продължава тук...