Първите реакции на управляващите след взрива в редакцията на в-к “Галерия” са учудващо повърхностни. Каквото и да се говори в случая, става дума за сериозно престъпление. Намеците, че става дума по-скоро за провокация, са меко казано неуместни. Отговорът на въпросa “Кой има сметка от случилото се?” няма нищо общо с честната и почтена оценка на фактите, такива, каквито са.

Имаме взрив, при който като по чудо няма жертви. Пострадало е имущество. И не на последно място - атакувана е силово редакция на българска медия.
Всъщност, лансираната толкова усърдно теза за провокация с нищо не променя картината.
Дори да приемем на доверие слуха, че среди, близки до в-к “Галерия”, имат нещо общо с престъплението, това не прави по-малко отвратително самото престъпление и по-малка отговорността на управляващите. Нали нашата полиция ни пази? Как така в столицата на България някой “професионално” (според Бойко Борисов) си играе с истински експлозив?

Каквито и да са лансираните в общественото пространство версии те не променят простата истина, че не може с лека ръка да се профанира дебата за това престъпление.
Абсолютно прави са Кристина Патрашкова и Явор Дачков да реагират толкова емоционално – управляващите не показаха никакви признаци, че разбират значението на случилото се. Ужасяващото в случая е, че властта демонстрира елементарна липса на каквито и да било морални критерии.

Нещо повече – насажда се брутален непукизъм.
Последиците? Българското общество е принудено непрекъснато да измества собственият си предел на поносимост към първосигнални оправдания в поска към… безкрайното нищо.

В края на краищата, ако ще всичко лошо, казано по адрес на в-к “Галерия”, Патрашкова и Дачков да е вярно – това прави ли взрива по-малко опасно престъпление?
Или пък фактът, че някой (който и да е той) взривява “професионално” редакции, прави ли го по-малко престъпник?
Според властта в България тези въпроси нямат категоричен отговор. Един път дявола е с рога и копита, друг път е с ангелски крила и ореол на светец.

На подобен фон даже фундаменталните понятия за добро и за зло изглеждат размити.
Как да се води дебат по изискващи по-голямо интелектуално усилие теми, като свободата на словото или за отговорността на медиите или за правата, свободите и задълженията на гражданите в гражданското общество, като… няма с кого?
То да беше бомба, че властта да му даде оценка как се е взривила “професионално”, пък то - “Свобода на словото”.
Антон Луков