Продължение…

---

Всъщност коя е най-смущаващата истина, която още не знаем за периода на петстотинте години, когато сме били обща държава с Турция?
Социално-икономическата част. Тя е много съществена. Аз зная какви усилия се полагаха, за да издирваме български въстания през вековете от 15 до 18-ти. А на какви кьопави опорни точки строяхме изложението и то си личи, че е детска приказка. Ето по тоя начин, когато тръгнаха да правят голямата история на България, я нарекоха история на българските борби. Защо история на борбите? Това да не е история на всекидневието, история на институциите, история на пазара, история на частния живот, ако щете на гражданското общество. Под османска власт всяко село е отговаряло на своите социални нужди по собствена инициатива, по собствен акъл. Трябва ни мост - построй си мост, трябва ти път- построй си път. Сами са издържали собствените си църкви, а по-късно и училища, читалища. Никой не ти пречи, каквото си направиш, то си е за тебе. И затова тогава мога да говоря за гражданско общество, то всъщонст е било по-скоро селско, но хората са го организирали. Сега всеки вика защо държавата не свърши това, онова.

Но ако тогава те са имали възможност да се организират, това означава, че натискът от страна на османската държава не е бил чак такъв?
Османската държава е имала две основни функции. Едната е финансовата, в която тя никога не е успяла, защото тогава какви са били възможностите да намериш човека, за да му вземеш парите - ми просто не го намираш. И те непрекъснато опрощават заеми и са във външни дългове в най-бляскавия си период. Другата функция е военната. Социалните функции са били изцяло възложени на техните релиогиозни фондации. Те са поддържали пътищата, болниците, училищата. Става въпрос за ислямските училища. Тъй че държавата не е представлявала това, което представлява днес.

На какво се дължи според вас тази изключително конфронтационна реакция срещу идеята да подобни паметници?
Някои си правят партиен актив. Сега писнаха срещу Филип, че не бил никога присъствал в Филипопол. Но все пак градът носи неговоти име през толкова столетия. Какво, че ще стои там някакъв султан с шашка и с копие в ръка. Не виждам нищо фатално в тая работа.

А защо толкова силни са настроенията срещу идеята за паметник на Сюлейман?
"Сюлейман Безумни сочи върха пак". Вие си представете, съзнанието на един не особено образован човек почива върху щастието. "О, Шипка", разбира се, че това е емблема. Там ние сме отстояли себе си, дето се казва. Та турците ли биха искали да вдигнем такъв паметник, това ме интересува и срещу какво. Трябва и ние някакъв паметник да си направим, а? При Одрин като сме отблъснали кръстоносците и сме съсипали Латинската империя. Та така нещо да го даваме взаимно - така виждам работите.

Това не е лоша идея. Защо да не стане взаимно, защото тази история трябва да бъде закърпена по някакъв начин, да не бъде омраза.
Разбира се, точно така. Трябва да си направим взаимен реверанс.

Имате ли впечатления дали в Турция има подобни идеи?
Не вярвам. Изобщо не вярвам. Те нямат дори свестни гробища, та камо ли паметници.

Каква е перспективата за възможността наистина да се реализира този нов прочит на историята, за който вие говорите?
Мисля, че трябва да се започне с образованието. Трябва да се смени просто виждането на хората, манталитетът им, този душмънлък винаги ни е бил враг номер едно, две и три. Но това не са неща, които могат да станат изведнъж. Трябва да се пробива един доста широк фронт.

Интервю на Георги Коритаров
www.vsekiden.com