Необичайна ли ви се стори идеята за издигане на паметник на Сюлейман паша на Шипка, както и това, което бе решено в Пловдив с паметника на Филип Македонски?
Разбира се, че съм за, но нали аз съм отродител, както ми викат. Защото в края на краищата ние вече сме ХХІ век. Битката сега е за повече хуманност в отношенията между нациите и държавите. Известно е, че Сюлейман паша е бил голям пълководец и именно него успяваме да отбием там с общи усилия. Това означава, че наистина сме били узрели да се освобождаваме чрез война. Не вярвам след онази ужасна кампания по Възродителния процес, която много накърни настроенията у българите, че нали ние имаме да им връщаме, връщаме, връщаме. Не зная доколко публичното мнение е стигнало до такова развитие да приеме хладнокръвно такава една акция.

Аз с удоволствие бих говорил с вас като отродител с отродител, но въпросът не е в това да се самоквалифицираме или да напомняме как ни определят. Узряло ли е българското общество за този нов поглед, който да го изведе до идеята за паметник на Сюлейман паша?
Току-що ви казах, че не вярвам да е узряло дотам. Тази работа трябва да бъде подготвена. Откога аз се боря в учебниците на нашите средни училища да бъде направен опит за едно по-друго разбиране на историята. Снощи една млада историчка, много квалифицирана, ходи по цял свят, ми каза: "Представи си един народ, който 500 години не е дал един свой син за войник, оставен е върху земята си със собствеността си, върху своя чифлик, както са го наричали. По това време турците тичат от Иран до Виена напред-назад и дават кървава жертва всяка година. Ние сме успели да съхраним своя жизнен материал."

Една подобна идея обаче опит за историческо помирение на спомени след повече от 100 години ли ще бъде или наистина ще бъде нов прочит на историята?
Аз смятам, че трябва да се започне с новия прочит. Това би подготвило хората, които непрекъснато слушат на какви насилия сме били подложени. Чакайте, съществува и друг един прочит - по хоризонтала, т.е. вижте по същото време в Европа какво чудо е било. Там се колят помежду си, правят се на християни. Сега заради нов прочит на християнството, там има 100-годишни, 30-годишни войни, брат брата, както се вика. Една френска история, една английска история те са просто не трагични, а думи не намира човек. Сега непрекъснато вървят тези филми за войната между британците и шотландците. Такова чудо тук не е било никога. Там са кървавите бани, там е Вартоломеевата нощ и т.н. Не може ние да гледаме на себе си като на нещо изолирано, ние трябва да видим по тогавашно време как е било другаде и именно отсъствието на това познание ни позволява да си въобразяме, че нашата отечествена история е била нещо извънредно, изключително по своята тежест. Трябва другояче да се погледне - съпоставително, сравнително. Обаче това липсва изцяло в нашето образование, дори и на университетско ниво. Трябва да ви кажа, че цялата тази работа продължава да върви, омекотено, наистина.

---

Продължава тук…