- Г-н Занков, Вие сте един от подписалите декларацията срещу цензурирането на чешкия артист Давид Черни, в чиято инсталация България бе представена като турска тоалетна. Обидиха ли се наистина българските държавни мъже и жени или действията им бяха мотивирани от чисто популистистки подбуди?
- Нямам представа дали са се обидили, питайте тях. А че популизмът не е излизал от мода, това на всеки май му е ясно. Но също става ясно, че културните проблеми се решават с чукове, такова беше желанието на говорителката в ЕС Бетина Жотева. Цензура и полит. коректно изкуство и култура – това остана като официална културна политика на държавата България.

- След като с работата си един художник може да предизвика такъв скандал, какво е мястото на етиката в съвременното изкуство според Вас? Освен това, след като изплуваха мъртвите души на фиктивните му съавтори, оказа се, Черни трябва да връща колосални суми.
- Изкуството по дефиниция прекрачва граници. Етично ли е Караваджо в „Смъртта на Дева Мария” да ползва/рисува проститутка? А за парите – предполагам, че работата вече е продадена и няма да има проблем с връщането на парите, ако изобщо трябва да ги връща, а не е поредният театър. Освен това мистифицирането на автори е само по себе си произведение – към жанровете акция и/или концептуално изкуство.

- Г-н Занков, защо учредихте награда на собственото си име и на каква регулярност ще се връчва тя?
- Защото по-добре е някой, който разбира и се занимава с изкуство, отколкото ялов изкуствовед или охранен банкер; защото заявявам ясно по този начин моето разбиране за изкуство и се опитвам да го защитавам и подкрепям. Ще се връчва всяка година.

- Преди време създадохте погребално бюро „Утро”, с кой „мъртвец” Ви беше най-трудно да се разделите?
- С утопичния идеал, че мрежата е среда, която може да предизвика промени, или да провокира идеи за друг социален порядък.

- А какво става с вестник „39 грама”, последният брой на сайта е с дата 6 май 2008 г.?
- Скоро ще излезе нов брой – 42-ри. Смятам да излиза, когато има смисъл и нужда – а това се усеща със събирането на материали за вестника, когато няма – няма. Няма само аз да го пиша, печатам, разпространявам и чета.

- В не малка част от проектите си се съсредоточавате върху мъжа и мъжкото начало – „Всичко за мъжа”, „Бог ли съм”, или иронизирате женското – „Седем булки храчат”, „Жена люпи семки” и т.н. В нашата консервативна, патриархална среда това изглежда малко странно, не по-малко и в т.нар. постмодернен свят, където се толерира различието, децентрирането на фалогоцентризма и пр. Женомразец ли сте?
- Обичам много жени(те), малко ми е трудно с хибридни форми жена-ама-мъж. Или мъж-ама-путка.

- Mass culture или mass cultures, къде минава разделителната линия между „високото” и „ниското” изкуство, ако въобще това класическо разделяне е валидно според Вас?
- По средата.

- Азис постмодерен ли е?
- Не е модерно да си постмодерен.

- Предизвика ли проектът A-A-H! (All About Him) някакви дразнения в социо-културната среда?
- Не, само няк`ъв гей нещо се пенеше в началото по форуми (доколкото ги следя въобще).
Васил Тоновски