Интервю на Bulgarian Post с Велизар Шаламанов, сдружение “Джордж С. Маршал”

Президентът Първанов направи оценка на изминалите четири години от мандата си. Това време съвпадна с много динамични промени. Той беше президент по времето, когато България стана член на НАТО и напредна много към членството в ЕС. Каква е картината в сферата на сигурността след тези четири години? Как изглежда България?
Първо искам да посоча, че според моето разбиране на конституцията една от най-важните функции на президента е свързана със сигурността и с външната политика и аз очаквах от нашия президент да започне с анализ точно на тези две сфери, а не да ги остави в края, и да говори за конституционни промени и социална политика, които не са в неговите правомощия.

Що се отнася до сигурността и външната политика, които са неделими, действително България в изтеклите 4 години реализира започнатите програми за присъединяване към НАТО - “Планът за действие за членство” и “План 2004” - и подписа договора с ЕС. Това са все неща, които бяха стартирани в 1999 г. Така че едно е да бъдат отчетени, започнати в преден мандат проекти, съвсем друго е друго е да бъдат отчетени такива, които са променили живота на българите чрез външна политика и чрез гарантиране на повече сигурност в този мандат.

В този мандат новите неща имат по-скоро негативен знак. След приключване на “План 2004”, следващият “План 2004” не е публичен документ, който да изразява ясна визия за това кога България ще има въздушен и морски суверенитет и национална система “свой – чужд”, така че да бъде фактически член на НАТО и на ЕС. Новият план не решава и въпросът кога България ще има експедиционни сили, така че те ефективно да участват в операции и да не даваме най-много жертви от всички участващи в такива и да имаме изключително лошо оборудване.

Да разбираме ли от това което казвате, че президентът е изместил фокусът на конституционните правомощия на институцията и реално не е изпълнил основните правомощия, които са му дадени. Например да обезпечи една модерна, съвременна визия в сферата на сигурността, свързана с мястото на България като силен съюзник в НАТО, като западноевропейска държава, член на ЕС?
Определено, защото сред правомощията му са назначаване на висшия команден състав. Възможно ли е да се стигне до там в Генералния Щаб да има само един единствен човек, който може да го оглави. Това е една много лоша кадрова политика, а това в крайна сметка е в сферата на отговорностите на Главнокомандващия заедно с правителството. На следващо място, липсата на визия, липсата на идея, на посока зададена от президента. Предшественикът му президентът Стоянов много ясно очерта и цивилизационния избор и отношението ни към Косовската криза и отношението ни към ангажиментите на България в региона.

Сега нашата външна политика е резултат по-скоро от външен натиск и решенията за участие в операции и за заемане на позиции се взимаха по-скоро далеч извън България и се реализираха не по най-добрия начи, поради това че не са резултат на вътрешен дебат, на подготовка и на осъзната воля на българско общество.

Вие твърдите, че президентът Първанов е бил пасивен и е нямал визия за външната политика и националната сигурност. Как тогава България успя да стане член на НАТО и е на финалната права за членство в ЕС?
Всъщност има една позитивна страна и тя е, че не беше попречено да се реализира "План 2004" и плана за действие за членство в НАТО, и нямаше достатъчно организирана политика, която да се противопостави на влиянието на нашите стратегически партньори в НАТО. Но в същото време България беше почти изцяло лишена от инициатива, която да й помогне да засили влиянието си в организациите, в които участва, включително ООН, ОССЕ, и не на последно място в НАТО.

Така че България не можа в никакъв случай да защити интересите си, включително тези, които могат да бъдат защитени чрез участието в коалицията за борба срещу тероризма в Ирак. Тази липса на инициатива доведе до това, че всъщност се блокираха следващите стъпки на реформирането на въоръжените сили, на тяхната модернизация.

Похарчени са 2 милиарда лева, а въоръжените сили не отговарят на нито едно от трите фундаментални изисквания за ефективно членство в НАТО. Те не гарантират морски суверенитет, не гарантират въздушен суверенитет и нямат капацитет за експедиционни операции.

---

Продължава тук...