Ако доскоро в българския политически живот оставката се възприемаше като знак за провал или форма на протест, то сега тя по-скоро е средство за изнудване. Тя се подава с ясното съзнание, че няма да бъде приета, а чрез отгласа й в обществото кандидат-напускащият ще спечели привърженици в битката си за каузи, по които позициите му изглеждат губещи. Това е общото между оставките на Бойко Борисов и Милен Велчев. Това е съществената им разлика със ситуацията около напускането на вицепремиера Костадин Паскалев. Първите двама изложиха позициите си и оставиха съдбата си в ръцете на премиера. Паскалев просто уведоми Сакскобургготски за решението си, без да очаква да бъде разубеден.
По всичко личи, че тактиката на финансовия министър Милен Велчев е печеливша и той ще излезе победител от ситуацията. Поне засега всички конфликтни въпроси, които той постави на масата, са на път да се разрешат в негова полза (ако приемем тезата, че точно те са в основата на радикалната стъпка).
Финансовият министър подаде оставка по три причини - съпротивата срещу водената от него консервативна бюджетна политика, несъгласието на депутатите да се закрият безмитните магазини и бездействието на МВР по яхтения скандал, лепнал петно върху името му. И трите конфликта са

резултат от сблъсък на различните лобита

в управляващото мнозинство и развитието на ситуацията оттук нататък ще покаже какво е съотношението на силите там.
Срещу консервативната бюджетна политика скачат ДПС, чиито избиратели са с ниски доходи и работят главно в дотирани от държавата отрасли като тютюнопроизводството, и част от депутатите и министрите с ресори, свързани със социалната и здравната политика. Това е най-вече вицепремиерът Лидия Шулева, чийто успех като социален министър се дължи до голяма степен на бюджетните инжекции в програмите за социално слаби и безработни, а бъдещето й на икономически министър пък зависи от това доколко държавата ще развърже кесията си за различни инвестиционни фондове за стимулиране на бизнеса. В прекия сблъсък с Велчев Шулева успя да се наложи. Тя извоюва единствената промяна в макрорамката на бюджета за догодина, засягаща тавана на пенсиите. Не случайно в четвъртък Шулева изглеждаше шокирана и видимо раздразнена от оставката. Още същия ден тя излезе с пространно изявление в подкрепа на Велчев, в което изразяваше готовност да преговаря за промяната на акцентите в бюджета за 2004 г.
Едва ли обаче Шулева е личността, вбесила Велчев. Приетото от правителството решение за пенсиите е по-скоро компромис. Велчев искаше таванът на пенсиите да остане, Шулева - да падне, а се взе взаимноизгодно решение - да има междинно ограничение от 500 лв. А и нужните за това пари са само 85 млн. лв., които не би трябвало да са някакъв проблем за хазната.
Оставката на Велчев е по-скоро

насочена към битката за бюджета, която ще се води наесен

През септември ще се гледат основните разчети по министерства, а месец по-късно бюджетът трябва да мине през парламента. Миналата година под натиска на различните лобита сметките в хазната трябваше няколко пъти да се преправят. Може със сигурност да се прогнозира, че ситуацията ще се повтори и тази година. Затова и някои депутати направо обвиниха Велчев, че им извива ръцете.
От друга страна, заради забавянето на преструктурирането на икономиката и неясната съдба на големите приватизационни сделки очакваните приходи в хазната за догодина въобще не са оптимистични. Така че резерви за социални и инвестиционни "разхищения" почти няма. Финансовото министерство не крие това и вече преразгледа някои от планираните мерки, които биха намалили приходите в хазната още повече - примерно намалението на данък печалба от догодина ще е по-малко от обещаното.
Ако обаче Велчев иска да стресне депутатите, малко е странно, че подава оставка точно в началото на лятната им ваканция. Докато народните избраници се върнат от море, шоковият ефект от оставката отдавна ще е отминал. По-скоро целта на Велчев е

премиерът да вземе отношение по конфликтните моменти

още преди битката да се разразила.
Не е тайна, че именно мудността на Сакскобургготски при вземането на решения е една от причините за драматичните и протяжни сблъсъци между отделните лобита в управляващата коалиция. Ако премиерът не приеме оставката и демонстрира пълна подкрепа за министъра си, преди правителството и парламентът да са започнали да гледат бюджета, много от споровете могат да бъдат избегнати, а и самият Велчев ще преговаря с опонентите си от доста по-стабилни позиции.
Тактиката на министъра в това отношение може би ще е успешна. Повечето депутати от мнозинството, а и от опозицията подкрепиха водената досега политика. Даже

ДПС смекчи тона и даде знак, че е готово на отстъпки

За разлика от позицията на Велчев по бюджета, която изглежда преждевременна, ултиматумът по яхтения скандал е някак закъснял. Все пак апогеят на конфликта бе през април. Тогава в центъра на София бе взривен мерцедесът на почти неизвестния до този момент бизнесмен Иван Тодоров-Доктора. Два дни след това главният секретар на МВР Бойко Борисов обяви, че МВР има снимки на политици с хора от подземния свят. Медиите пък описаха как на фотосите са запечатани министрите Пламен Петров и Милен Велчев, депутатът Мирослав Севлиевски в компанията на царския приятел Спас Русев и взривеният Иван Тодоров-Доктора на яхта в Монако. Участниците в случката не отрекоха, но дадоха различни интерпретации как са се оказали в опасната компания. След разразилия се скандал снимките отпаднаха от доклада за връзките на политиците с организираната престъпност, който бе основно редактиран от МВР шефа Георги Петканов. Бойко Борисов подаде оставка, след няколко дни размисъл премиерът не я прие. Към правителството бе създаден съвет за борба с контрабандата, в който влязоха и Петканов, и Велчев. Тогава всички решиха, че историята е приключила. Но явно не е.

---

Продължава тук...