Една съществена новина мина някак незабелязано тези дни, покрай вечните спорове и емоции, съпътстващи у нас датата 09.IX. Началникът на руския Генерален щаб заяви, че страната му си запазва правото едностранно да атакува терористични гнезда навсякъде по земното кълбо. Безспорно, това не бе неочаквано, особено на фона на вълната от атентати, на които стана жертва Русия в последно време, чиито апогей бе безсмислената кървава вакханалия в Северна Осетия.

Наистина, след това съобщение Москва побърза да уточни, че не възнамерява да пренебрегва международната общност и нейните структури. Въпреки тези уточнения обаче, предупреждението бе достатъчно ясно и много смислено. То всъщност повтори едно друго предупреждение, отправено по-рано от страна на Съединените щати, чиито висши военни и политически представители направиха подобни изявления още в началото на така наречената война срещу глобалния тероризъм.

Не може да не направи впечатление обстоятелството, че тези две практически припокриващи се предупреждения бяха посрещнати по коренно различен начин у нас. Когато Америка заяви твърдата си решимост да преследва и нанася удари срещу терористите навсякъде по планетата, това бе посрещнато недоброжелателно от левицата и нейния всезнаещ и всекомпетентен пропаганден авангард – вездесъщите “леви интелектуалци”. Тогава се заговори отново със старите клишета – за лошия световен жандарм, за империализма, за незачитането на световните институции, за това, че насилието, упражнявано от терористите – едва ли не – може да бъде ако не извинено, то поне обяснено с насилието от страна на Вашингтон.

Преди броени дни идентичният анонс на Москва не предизвика подобна вълна от коментари и критични оценки. Това ни навежда на мисълта, че предупреждението е било прието от “левите интелектуалци” като нещо напълно оправдано и логично, като израз на воля за законна и ефективна самозащита.

Всъщност, става дума тъкмо за това. Едва ли някой би могъл със смислени аргументи да обвинява Русия за изявленията на началника на нейния Генерален щаб или да осъжда нейната обяснима решимост да противодейства безкомпромисно на терористите. Смущаващата в случая е инерцията на двойните стандарти, под чието влияние очевидно се намира лявата част от “интелектуалната съкровищница на нацията”. По силата на тази инерция едно и също нещо се представя за неприемливо, когато идва от САЩ и се оказва съвсем в реда на нещата, щом е с източник Русия.

Да припомняме ли, че непосредствено след 11.09.2001 не липсваха изказвания от ляво, според които атаките срещу Ню Йорк и Вашингтон беше определяна като нещо много лошо, но все пак беше и обяснявана с цялостната американска политика, подкрепата за Израел, “несправедливото” разделение на бедни и богати държави и с какво ли още не... Подобни “обяснения”, свързани например с политиката на Москва в Чечня, левите “мислители” никога не се опитаха да дирят, когато ставаше дума за терористични действия срещу Русия.

Истината е, че тази инерция на двойните стандарти е трогателна със своята очевидна несъстоятелност. Нищо не може да обясни или извини терористичните актове, независимо кога и срещу кого са насочени те. Всяка една държава, всяко едно общество, носят своята отговорност в борбата срещу световния тероризъм. Естествено е отговорността на големите военни сили да бъде също по-голяма – най-малкото заради параметрите на техния потенциал да противодействат на безумието. Затова е напълно естествено и това както САЩ, така и Русия, да имат своето място начело на глобалната антитерористична коалиция.

Светът отдавна не е същото онова място, чиито особености и противопоставяния оформиха неповторимия натюрел на родните ни и свидни “леви интелектуалци”. Предизвикателствата са вече други, както и съюзниците, противниците и разграничителните линии. Старите догми, пристрастия, симпатии и антипатии нямат нищо общо с новите обстоятелства, с които сме принудени да се съобразяваме. Пред лицето на терористичната заплаха Москва и Вашингтон днес стоят на много по-близки позиции, отколкото е по вкуса на някои хора, включително и у нас, които все още продължават да живеят със спомените от Студената война, просто защото по друг начин не могат да осмислят съществуването си и почти цялото си досегашно битие.

Липсата на гъвкавост, неспособността да се възприемат и осмислят промените и инстинктът за противопоставяне срещу тях до последния възможен момент – това всъщност са като че ли основните особености на българските леви и най-вече на БСП.

Ето само един пример, потвърждаващ това твърдение: до преди едва три-четири години лидерът на БСП-Варна, настоящият председател на Общинския съвет, г-н Апостол Димитров упорито ме убеждаваше, че страната ни никога няма да стане пълноправен член на НАТО, защото Русия не би допуснала Черно море да се превърне във “вътрешно натовско море”.

Днес, разбира се, застъпването на подобни тези от страна на който и да било социалистически функционер би ни изглеждало безсмислено и невъзможно. Но дали тогава бе много по-основателно и по-смислено? Не, естествено. Просто поредното проявление на онова, за което стана дума по-горе. Елементарната липса на гъвкавост, неспособност за приемане и осмисляне на промените и нагон за противопоставяне срещу тях, докато това е възможно.

Двойните стандарти, демонстрирани от “левите интелектуалци” по повод действията срещу тероризма, когато те са дело на Русия и когато са предприети от Америка са пример за същото.

Както последни разбраха, че пред България няма друг смислен път, освен пътят към Европейския съюз и НАТО, така тези хора ще се окажат и последните, които ще осъзнаят, че някогашният им “символ верую” в лицето на Москва и някогашният архивраг – Вашингтон – са престанали да бъдат антагонисти и са се превърнали в стабилни съюзници.

В кръга на шегата вероятно си струва да се отбележи, че нито в Кремъл, нито в Белия дом някой се интересува колко силно ще натъжи този ход на събитията “левите интелектуалци” по целия свят, да не говорим за тези в България.

Жоро Георгиев