Евентуалното обединение на десницата във Варна плаши много хора. Странното в случая е, че именно “журналистите”, директно обслужващи корпоративни интереси, се пенят на тема личен бизнес. Разбираемо е притеснението на подобен род кротки корпоративни идиоти, но неприятното в случая е, че ... няма кой да се хване на толкова плоски игрички.

Целта на варненска силова групировка е прозрачна – в политическото пространство да се изпокарат всички за ... всичко.
Естествено, след местните избори групировката ще се окичи с лаврите на победител, присламчвайки се към евентуалният бъдещ кмет, който иска или не иска, ще има нужда от съюзник.
Точно тук трагедията на мутрите се превръща във фарс.

Политическите лидери във Варна упорито ... не се скарват.
Никой за никъде не бърза, а тоновете мръсотия отлитат нахалост.
Към днешна дата единственото ясно нещо в морската столица е кои политици обслужват интересите на варненските мутри. Персонално.
Всички останали наблюдават обслужването и ... са наясно, че въпросните “политици” бавно, но сигурно, се превръщат в политически трупове.

Логиката е проста като фасул - всеки си пази ресурса.
И никой няма намерение да го дели с ТИМ, например.
Всъщност, групировката никога не е демонстрирала желание да дели каквото и да било, с когото и да е. Липсата на подходящи навици сред варненските мутри отдавна не дразни никого - всички са свикнали с агресивната простотия на бухалките.

Заслужава си да се отбележи обаче, че интригите, инспирирани от местните кротки корпоративни идиоти, всъщност сгъстяват облаците точно около политическите фаворити на групировката.
Просто ВЕЧЕ НЯМА ФАВОРИТИ!

Не е ясно дали варненските мутри не го правят нарочно.
Със или без опашка, гущерът ТИМ никога няма да се превърне в лебед - най-много, спряганият все още за фаворит Кирил Йорданов, да стане грозното патенце на варненската политика.

Николай Куцаров