Тъкмо с тези думи отговори Великият комбинатор, синът на турски поданик, техническият ръководител Остап Мария Бендер, когато му съобщиха, че злонамерени хора бият Паниковски.

Тъкмо тези думи безпощадно се въртят в главата ми и докато наблюдавам първите знакови действия на практически управляващата с мандат на ДПС Българска социалистическа партия. Едно не може да се отрече на червените момчета и момичета в България – без да протакат запретнаха ръкави и със стахановски ентусиазъм започнаха да сбъдват най-сериозните опасения на онези, които изобщо си правеха труда да се опасяват от идването им на власт.

На хоризонта вече съвсем ясно се очертава първото драстично поскъпване на редица широко употребявани продукти, продиктувано както от новата акцизна политика, така и от готовността без замисляне да бъдат удоволетворявани всички прищевки на енергийните лобита. По всичко личи, че е само въпрос на време върху изнемощелите български плещи да се стоварят наистина стряскащи цени на алкохола, цигарите, електричеството, газта, парното, олиото, бензина и така нататък. Не е трудно да се досети човек, че подобен ход на събитията неизбежно би повлякъл след себе си лавинообразно поскъпване и на множество други стоки и услуги.

Гледат ни в очите и ни обясняват, че новите акцизи били част от антиинфлационни мерки. Но и за хлапетата е ясно, че ако събраните чрез тях средства бъдат инвестирани за увеличаване на бюджетните заплати и пенсиите например, това по-скоро би генерирало инфлационни процеси, отколкото би попречило на тяхното зараждане. А на фона на всичко това, почти доволни от себе си, вчера оповестиха, че дребният и среден бизнес не бива и да сънува каквито и да било данъчни облекчения, защото такива не се предвиждат. Вероятно тъкмо това е виждането на управляващите за стимулиране на родните предприемчиви хора, за да станат те по-конкурентноспособни на фона на реалностите в икономиките на Европейския съюз.

Дано се окаже, че съм твърде краен песимист, но ми се струва, че комбинацията на пестелив и консервативен финансов министър като господин Орешарски и популистка, мафиотизирана лява партия като доминиращ фактор в правителството може да се окаже възможно най-печалната, за която бихе могли да се сетим. Защото това, което първият смогне да спести и натрупа, лесно ще бъде оглозгвано и разпилявано от вторите и безсрамно насочвано ту към “приятелски кръгове”, ту в безперспективни действия, целящи да тушират от днес за утре неизбежния обществен ропот. Друг е въпросът, дали самият Орешарски ще се окаже склонен на компромиса, да наблюдава безучастно и безропотно как резултатите от неговите действия ще бъдат своевременно обезсмисляни от “философията” на голямата партия в тристранната коалиция, която философия, поне по принцип, би трябвало да е коренно различна от неговата собствена. Но при това разположение на силите и сферите на влияние, дори и да започне да недоволства, Орешарски скоро ще разбере, че е заменим той, а не БСП.

Засега все още неясно и бледо, но все пак все по-осезателно, в перспектива започва да се мержелее поразмитият спомен за Жан Виденов, за ценовите шокове и икономическите безумия от неговото време, а ако Сергей Станишев не желае утре да бъде сравняван именно с този свой предшественик, ще се наложи да направи нещо повече, отколкото да се появява яхнал мотоциклет, разговарящ с населението чрез Интернет или дори минаващ под венчило.

Вместо това той просто позволи на вътрешния си министър да се държи като... отвързан.

Румен Петков наистина успя да втрещи мнозина, не само в България. Започна с така наречения Обществен съвет към МВР, където спокоен пристан и политически реванш намериха меко казано странни и мрачни фигури, свързани с тайните служби и шпионажа от времена, спомените за които имат своите корени даже преди Виденов. Всъщност, значителна част от тези люде са свързани с външното ни разузнаване и контраразузнаване, те – по принцип – би трябвало да знаят много повече за бившите врагове и днешни приятели от Запада, отколкото за организираната престъпност в самата България. Освен, разбира се, ако действително не са участвали активно в нейното създаване, както мнозина, в това число и авторът на тези редове, до голяма степен основателно предполагат. Там, в този съвет, е дори човекът, чието име бе позорно намесено около наглата, безобразната и безбожна кражба на книга от манастира “Зограф” в Атон.

---

Продължава тук...