Арменският геноцид е една от най-черните страници в християнската и световна история, и този факт се признава от все повече държави и институции по света. Въпреки че, напиращата за влизане в ЕС Турция и до ден днешен отрича касапницата от 1915 г., като наглостта на официалната турска историография и политика стига до там, че обвинява за трагедията самите... арменци.
Впримчена в паяжината на т.нар. политическа коректност, т.нар. световна общественост може и да дискутира по тезите на Ахмед Давутоглу (външен министър на Турция), но на Балканския полуостров зверствата на турците едва ли някога ще получат опрощение.
Още по-малко може да се говори за забрава.
Затова точно днес, когато почитаме жертвите на арменския геноцид, му е времето да почетем и героите, донесли справедливото възмездие.

Главни организатори на отмъщението били Шахен Натали (това бил псевдоним в чест на любимата жена) и Григорий Мерчанов.

Сохомон Тейлрян застрелва на 16 март в Берлин Талаат паша. По-късно оправдан напълно от германския съд.

Акоп Мелкумов убива Енвер паша в Туркестан през 1922 г.

Степан Цахисян и Петрос Тер -Похосян убиват Джемал паша в Тифлис на 25 юни 1922 г.

Мисак Торлакян убива Бейбут Хан Фжевашин (министър на вътрешните работи на мусаватистки Азербайджан) на 18 юни 1921 г. в Константинопол.

Аршавир Широкян убива в Берлин на 5 декември 1921 г., Саид Халим паша (бивш министър-председател на Турция).

Арам Еркян убива на 17 април 1922 г. Шекир бей (бивш началник на специалната комисия по организирането на арменското клане).

Буквално за няколко години всички основни организатори на Арменския геноцид са изпратени в ада. Без изключение!
И нещо много важно – възмездието е за всички! Предателите арменци са убити от своите кръвни роднини.
По един или друг начин ликвидирани са и всички преки участници в кланетата. Въпреки че са хиляди!

За съжаление имената на героите на арменския народ не са много известни в Европа и европейските институции. Както не са широко известни и имената на героите на българската съпротива срещу турците.
Но си заслужава делото им да бъде почетено.
И да се помни! Поне тук на Балканите!
И не само днес! Рано или късно ще дойде денят Х, когато ще се решава дали Турция да стане член на ЕС.
И тогава ще стане ясно кой как чете историята!
Антон Луков