Таван е любимата ми дума. Или поне от тези, които започват с „т”. Повече ми харесва от тараш, талаш, тас кебап и таман. Дето се вика, „таван” се появи тъкмо навреме, по-хубава е и от „тарикат” и „тарифа”.

Тази седмица имаме нов таван. Нисък, както си му е реда. Таванът е от трансплантационен вид. Принципно, парите за трансплантации са обект на нескончаеми дебати във всяка една точка от земното кълбо, какво да се прави. И често имат таван.

Когато онзи ден родното правителство реши да въведе „таван” на сумата, която едно дете може да получи от Фонда за лечение на деца, в размер на 180 000 лева, също настана вой и всички настръхнаха. Пръкнаха се сметки - милионите изхарчени за междуселски, междуградски и международни депутатски командировки; министерските пътувания в чужбина; глупавите ведомствени разходи; нов мерцедес - тук, ново БМВ там; поредна лентичка, магистрала или подобните. И вярно - при по-задълбочено изследване много лесно ще се установи, че някои от тях са безсмислени, възможни за намаление и т.н.

Някои от тези доводи са елементарни, популизъм един вид. Интересно е друго. По-скоро ме вълнува дали ни е нисък или висок таванът. Буквално погледнато, той си е 2,60 м, не е като едно време. Схлупен, ама таван. Погледнато извън директния смисъл, таванът ни също е нисък. Време ли е вече да говорим за ограничен ум, лимитирани интереси и разбирания, тесен кръгозор? Време ли е да се плашим, че никой не вижда какво би се случило след 5, 10, 15 години? Страшно ли е, че след една декада в страната може да има повече стари болни таратайки, отколкото млади здрави тигри?

Вижте, една частица от икономиката, от развитието на дадена държава се крепи върху възможностите за инвестиции в човешкия й ресурс. Въпросният човешки ресурс - младите тигри, а не таратайките - се определя сравнително лесно. Имам предвид, че е фасулско да видиш дали човеците, с които една държава разполага, стават, или не стават. И оттам да разбереш дали да инвестираш в тази държава или да затвориш кесията.

Например - хвърляш едно око на продължителността на живота. Този прекрасен индекс, който обединява редица индикатори, всъщност хвърля светлина върху - а) качеството на живота в една страна, б) потенциалните възможности за възвращаемост на инвестициите и в) успеха на управляващите да управляват.

Чисто европейски погледнато, без да броим малки държави като Монако, Сан Марино и Андора (съответно на първо, трето и четвърто място), интерес представляват други държави в класацията. На 10-о място е Италия. На 13-о е Франция, на 14-о се нарежда Испания. На 30-о е любимата ни съседка за примери - Гърция. А на почетното 114-о място е родната България. Колко хубаво, нали?

Хубаво е, защото има неща, за които не може да има таван. И едно от тях е продължителността на живота. Ако науката си беше поставила таван, средната продължителност щеше да си стои около 45 години, така де.

Тъй и с дечицата и тяхното здраве. Тъй и с дечицата и тяхното образованието. Тъй и с разни други хубави неща, които все убягват, ала точно те даряват жизнената зила и енергия на отделния човек. Този, който след време ще работи и създава за тази държава. Всички тези малки, но хубави неща, изграждат здравите и талантливи тигри, които биха работили за тази държава. Иначе ще останат само таратайките, но затова пък ще карат по хубави пътища, колко жалко. Много таратайки и много хубави пътища, искам да фотографирам това.

Колко ли пъти е напомняно на всички властимащи през последните две десетилетия, че властта е обществен договор, извикан по необходимост. И колко пъти е ставало ясно, че най-доброто правителство е онова, което управлява най-малко. Както казва Хенри Дейвид Торо, правителството е една целесъобразност. Уви, в повечето случаи се оказва, че то е всъщност е нецелесъобразност. Правителството, продължава Торо, е само формата, избрана от народа, да упражнява своята воля. А волята на народа със сигурност е на територията на една страна да има повече здрави тигри, отколкото болни таратайки, нали така?

Помислете над това.

Константин Вълков
Дарик радио