Духът на Веселин Андреев витае в БСП. Неговите позабравени строфи: „Не човек,а желязо!”-просъскал агентът фашист/Тихо мъртвият казал:/„Не,комунист”, като че ли са писани специално, за да станат мото на новата партийна програма. Вместо „Свободни граждани, справедлива държава, солидарно общество”, тя спокойно може да се казва „Балада за комуниста”.

През 1991 г., преди да сложи край на живота си, поглъщайки голямо количество лекарства, поетът-партизанин остави следното предсмъртно писмо:„…Не ме осъждайте. Не казвайте, че проявявам слабост. …Преди да изляза от живота, аз излизам от Българската социалистическа партия... Проклет да е Живков. И живковистите!” На другарите, „неразбрали” жеста Андреев, червеният бард Стефан Продев обясни: „Веселин влезе в живота ни чрез революцията. Днес революцията е мъртва. И той си отиде”.

Е, вече може да се върне – като комунистическа революция на „Позитано”. Ако сравнението ви се струва пресилено, прочетете бъдещата партийна програма на БСП. Там дословно пише:”…За да се докаже като партия на социалистическия идеал, БСП трябва да се посвети на историческото преодоляване на капитализма”. Няма как да е другояче, щом автори на програмата, чието приемане Станишев дълго се опитваше да отложи, са неговите вътрешни опоненти. Имало е защо - чрез „Свободни граждани, справедлива държава, солидарно общество”, лявото крило в партията фактически денонсира актуализирана през февруари правителствена програма, и обяви лейбъристкият „трети път“, по който преди седем години Станишев поведе БСП, за задънена улица. Оттам до свалянето на председателя-премиер има само една крачка. Заради приближаващите парламентарни и евроизбори левите в БСП няма да я направят. Какво обаче ще се случи след тях?
Това е важно заради опасенията от радикален ляв завой не само на БСП. Световната финансова криза провокира много западни правителства да убеждават обществата си, че капитализмът е нестабилна система, осъдена периодично да преживява такива и дори още по-сериозни кризи, и да лансират възгледа, че държавата трябва да играе по-голяма роля в икономиката. Тя направи възможна победата на краен левичар като Барак Обама на президентски избори в родината на капитализма. Що се отнася до България, преди месец в единия от двата най-тиражни български вестника бивш политически полицай зададе въпроса: „Дали не е лицемерие българската демокрация?” (с цел да ни препоръча руската, която очевидно не е лицемерна). В същия ден другият многотиражен вестник пусна избрани пасажи от „Капитала” на Карл Маркс. Да не би наистина „наша неотменна цел да е демократичният социализъм, разбиран като едно свободно, справедливо и солидарно общество”?

За една трета от пълнолетните българи отговорът е „да”. Обикновено толкова от имащите право на глас гласуват за екскомунистите и техните клонинги пред последните 19 години. Не е ясно дали тези хора наистина не разбират, че комунизмът/социализмът е синоним на престъпна и корумпирана политическата власт, на пълен контрол върху медиите, на подменена истина за миналото, на напълно деморализирана демокрация; че със освоите измислени права на труд, на печалба, на заплата, на социална помощ, на безплатен кредит, и т.н., цял живот ги е лъгал и ограбвал. Не е и важно. Тези хора не избират социализма, защото е морален или изгоден. Избират го, защото им е познат. Те се страхуват от непознатото, не приемат предизвикателства и не поемат рискове, защото не могат да се справят с тях. Те искат времето да спре. „Те” – мутрите и милиционерите от т. нар. „национално отговорен капитал”. Възрастните, бедните, мързеливите и неграмотните. Придворните интелектуалци, които не могат да продадат интелекта си на пазара, защото е оскъден. Фалшивите капиталисти, фалшивите интелектуалци, фалшивият пролетариат...

Останалите две трети от българите обаче, които не гласуват или гласуват за десни партии, нямат право да мълчат, когато се атакува капитализма. Немалка част от тези хора са предприемачи – в България има близо четвърт милион фирми, в частния сектор са заети над милион и половина души. Те са се доказали чрез талантите, амбициите, творчеството и труда си, успели са единствено благодарение на това, което са създали и предложили на пазара. И ако целта на живота им наистина е техният собствен и на семействата им просперитет, са длъжни да защитават капитализма. Просперитетът е невъзможен в общество, в което няма свобода. Капитализмът е политическият проект на Свободата.
Макар да е най-висшата политическа ценност обаче, Свободата не е такава в общата скала на човешките блага. Вероятно затова теоретиците на БСП така нагло се опитват да я предефинират в новата партийна програма. „Съвременното разбиране за свободата надхвърля индивидуалната свобода на избора; свободата не е естествена даденост”, пишат Лилов, Пирински & Co. Принципът бил “равна свобода за всички”?!

Господа и другари, откакто свят светува равенството и Свободата са несъвместими. Свободните хора не са равни. Всеки от нас е уникално същество, и няма причина да очакваме, че действията и пазарните ни взаимоотношения биха дали еднакви резултати. Равните хора не са свободни. Единственият начин да уеднаквим доходите и благосъстоянието в едно общество е да подтиснем способностите на по-предприемчивите, които винаги са малцинство, за да можем да изравним скоростта им с тази на по-бавното мнозинство.

Отдавна не беше имало по-мракобесна атака срещу Свободата. Тя задължава привържениците на капитализма този път да водят битката с привържениците на комунизма на тяхна територия – в полето на морала. Дългогодишната практика капитализмът да се защитава единствено на базата на неговата ненадмината и неоспорима икономическа ефикасност, почти доведе до разрушаването му. Сега той се нуждае от морална защита. Има право на нея, защото по природа е морален. А тъй като се основава на доброволни договаряния между хората – и благороден.
Моралната идея, на която трябва да се базира моралната защита на капитализма, е: индивидът е в правото си да служи на своето собствено добро, да защитава своя рационален личен интерес. Това право произтича от неговата природа на човек и не предизвиква конфликт на интереси. Не може да има конфликт между хора, които си взаимодействат като търговци – дават ценност, за да получат ценност в замяна. Принципът на търговията е единственият рационален етичен принцип на всички човешки взаимоотношения. Това е принципът на Справедливостта
Няма начин капитализмът да победи другояче, освен като привържениците му широко разгласят принципите, същността, историята и моралното значение на капитализма. Като накарат цялото общество да осъзнае, че основният и най-важен политически въпрос на България продължава да бъде: капитализмът срещу социализма, или Свободата срещу робството. Като убедят обществото да направи избор в полза на Свободата.

Комунистите наричаха това «идеологическа борба». Истинското й име е «война на идеи». Войната на идеи в едно общество никога не спира, защото без нея няма развитие. Това е война за сърцата на хората и главно на младите – на години и по дух – които не се страхуват да знаят и не са готови да се предадат. Привържениците на капитализма имат всички шансове да я спечелят, ако престанат да търсят преки – разбирай чисто икономически - пътеки към умовете и сърцата на хората. В идеологията преки пътеки няма – или водят някъде другаде.
Тези, които не разбират това, са обречени да (се) загубят.
Калин Манолов
Още материали от същия автор може да прочетете на kalin-manolov.blog.co.uk