Опитите да бъдат маргинализирани протестите на варненци срещу несправянето на Община Варна с толкова елементарен проблем като дупките по пътищата, вървят по добре позната схема. Естествено подозрение номер 1 винаги се върти около обвиненията в политизация.

Обаче има една подробност! Още преди години стартира съвсем умишленото унищожение на политическото начало в морската столица и в крайна сметка местните партийни елити бяха заменени от послушни клиентски клики.

На този фон да се говори за политизация на протестите, е смешно. Кой точно е варненският политик, който ги е я яхнал? И коя партия? Такива просто няма.Изчезнаха! Унищжиха ги! Купиха ги! Размиха ги!
Може да има конкуренция за бюджетни поръчки! Може да има частни интереси! Може даже да говорим за завист.

Но няма политика!

Интересното в случая е, че местната власт във Варна дотолкова е повярвала в своята уникалност, че приема за невъзможно някой да НЕ я харесва.

Парадоксално, но факт – местната власт във Варна наиститна е уникална!

Моделът “Варна” няма аналог в страната.Но това не дава право на никой от местните чиновници да се изживява като краля-слънце.
Защото предмет на спора е краля-дупка! ,И разбира се ...нейното запълване.
Всъщност да се определи кой от протестиращите на кой господ се моли не е никак трудно.

Погледнете с кого община Варна се опитва да наложи официален диалог. Провежда се един вид ускорена, контролирана институционализация на част от т.нар неправителствени органзиации.

И обратното!В графата “... и всички останали” са онези предтавители на неправителствените органзиции, които за всяка елементарна справка в Община Варна трябва да водят дела, да търпят медийни “упражнения” , заплашват ги, мачкат ги и т.н.

На този етап е по–лесно да се посочат вторите – арх.Калина Павлова, Николай Цветков , Кирил Георгиев, Кънчо Бончев . Те имат ясна физиономия и воля да отстояват мнението си, въпреки че определно не са любимци на повечето от варненските журналисти.

От другата стрнана започа да става смешно – опитите да се институционалзира интелктуалният гигант Светлозар Николов все повече заприличват на неуспешен цирков номер – дресьорите влагат неимоверни усилия , но пуделът вместо да се изправи на задни крака ... се изхожда мощно пред публиката ... и гледа виновно.

Антон Луков