- Дядо Василе, как живя, че стигна до 100-годишна възраст?
- Хората казват – в живота това станало, онова станало. Животът е такъв. Полека лека съм достигнал тези години. Още преди години имаше хора, които казваха – бай Василе, ти ще живееш до 100 години. Пък аз им казвам: ако не умра, ще живея. И ето достигнах тези 100 години. Но мъча се вече, не чувам добре, не довиждам, недостигат силите, чувствам се отпаднал.

- Доволен ли сте от живота си?
- Да, доволен съм от живота. Имам един син, двама внука и четири правнучки. Пожелавам на всички да надминат годините ми.

- Излизате ли навън, следите ли какво става днес?
- Да. Ходя до близката градинка. Най-голямо удоволствие ми прави да гледам малките деца как играят, карат велосипеди. Напомнят ми и за моето детство. Не то не е като сега. Селски живот съм водил аз. На 30 години съм дошъл във Варна.

- Пийвате ли алкохол?
- Пийвам по една ракия. Напивал съм се един единствен път в живота си. Бях на 23 години. Не съм давал пари за алкохол. Те ме черпиха. Беше февруари месец. След това тръгваме да се прибираме с хазяина ми дядо Илия. Той пада, аз го дигам, аз падам, той ме дига. Целите кални. Отивам и си лягам в моята стаичка, но като съм легнал на леглото и съм паднал. И хазяина ме намира, не съм затворил вратата, замръзнал. Прибира ме човека при него на топло.