Моля ви, всички вас, от които нещо в тази държава зависи. Стига сте юркали вътрешния министър Румен Петков, този ренесансов типаж, да пише доклади за състоянието на МВР преди и след Новата ера. Това е чиста загуба на време и, както се оказва, на жива сила!

Ето, докато този неповторим юначина се занимаваше пряко с оперативна работа и си удряше срещички с “оперативно интересни” субекти, нещата бяха – що годе – поносими и нормални из Татковината.

В момента, в който го затирихте да дращи връз белите листя, всичкото тръгна към провал. Тук застрелят средно-дребен енергиен началник, клиент на по-едър (и също енергиен) шеф, който пък в последно време се “пуска” вече и формално в политиката. Там пък вкарат един-два куршума в главата на бивша мутра, отдала се внезапно на писателска дейност.

Гърми се, трещи се и се гине… по единствената причина, че пратиха Румен Петков да съчинява текстове, вместо да си пие, както досега, кафетата и всичко останало… с разследваните люде.

Това, руменовото, все пак не е прецедент. Всички помним “седенките” с разбойниците на нявгашния най-млад член на Комунистическата партия в България, а по-късно (колкото и да е странно, в дясно правителство) и временно вътрешен министър на страната ни – Богомилча (яздещият коне и танцуващият с Нона) Бонев.

Ако не бяхте разклатили положението на господина Петкова, сега поне една от двете гореупоменати жертви, а именно тази, която в последно време се скъса да дава интервюта и да публикува книги, доволно неудобни за самия г-н Петков, можеше, представете си, да не е преминала в другия свят, за който някои твърдят, че е по-добър.

Но за двама крупни писатели от техния тип… България, уви, се оказа твърде малка страна.

Интересно е, наистина, дали в историческия доклад на фонтанджи Румен Плевенски за МВР ще бъде обяснено, какви са критериите, според които едни “оперативно интересни” лица имат осигурена от държавата охрана, а други “оперативно интересни” хорица, какъвто без съмнение бе покойният Георги Стоев, нямат.

Или пък как един или друг откровен разбойник изминава еволюционната пътека от бандит до “оперативно лице”, а после директно до героичен “агент под прикритие”, комуто същата тази вече почти окончателно мафиотизирала се държавица е едва ли не готова да оказва почести?

Заради всичкото това, както и заради още много, неизказани и ненаписани тук неща, моля ви, всичките вас, властимеещите, оставете Руменча на поста му и не го закачайте излишно.

Ако го махнете, това никого няма да убеди, че сте по-малко престъпна пасмина, отколкото в действителност сте.

Ако му биете шута, всеки – и с всички основания – ще реши, че действате чрез кризисен PR и само се опитвате да ограничите щетите.

Ако отстраните този велик герой, вие ще отстраните собствения си отвратителен сурат, а щом човек или партия отстранят сурата/лицето си (колкото и традиционно отвратителни да са те), човекът или партията са обречени да станат… безлични.

Лично аз, както и мнозината мои приятели, никога не съм се поддавал на изкушението да свързвам БСП с нещо различно от сурата на Петков… в сегашното му или в някое друго негово проявление.

Затова, не го бутайте, за да не ме пообъркате, както и да не объркате съвсем останалите избиратели.

И, не на последно място, не изпускайте момента, че “Запалката” е кибритлия. Ако му покажете пътя, може и да ви се разсърди… или да се разприказва, или да използва онова, което знае, в бъдеще.

А нови бесепарски скандали – като онзи, когато се разбра, че не всички са получили възможност да цицат долари от Саддам по програмата на ООН, никому не са нужни, май.

Както вие имате перверзния навик да отбелязвате, заради стабилността, европейското и евроатлантическото бъдеще на Родината.

Все едно че имате представа какво означава всичко това.
Жоро Георгиев