Вече две седмици редица централни столични медии са въвлечени в развитието на една провинциална, но изключително скандална разпра в Българската православна църква.

Става дума за прогонването на влиятелния варненски свещеник отец Любомир Попов от храма "Св. Атанасий", в който той служи с огромен духовен успех 12 години и преместването му по нареждане на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил в храм далеч извън града.

Ние сме свидетели на едно безобразие. От десет години вече на нас непрестанно ни се говори, че главната причина за немощите на БПЦ е във "външния свят", че изключителните виновници тя да е разделена и агресивно-бездуховна са "определени политически сили", "разколниците", "демокрацията" и т. н.; че липсвал закон, че имотите били отнети, че православието се неглижирало в полза на други изповедания... А случилото се във Варна и при най-добро желание не може да се припише на никого другиго освен на личната (и дребна) страст на "най-вътрешния" - на епископа на тази църква.

И ако все още не е разкол (защото огромното множество от православни миряни от Варна, подкрепящи отец Любомир, имат църковната съзнателност да не се отделят от отделящия се от тях архиерей), предизвикваното от този епископ е безспорно раздиране на църковното тяло: без деклариран съществен мотив, без дори истинско желание да се прикрие недостойното честолюбие и завист, от които се действа. В защита на отец Любомир са събрани повече от 4500 подписа само от варненци! Толкова варненци едва ли биха могли да бъдат събрани в едно от каквато и да било обща кауза в днешното време на униние и резигнация от общественото изобщо. Аз се съмнявам, че такова количество хора биха могли днес да се съберат дори на политически митинг. А следователно това, че спонтанно и решително са се обединили в защитата на един православен свещеник е - направо казано - феноменално. Възможно е обаче тази акция да е свидетелство до каква степен един архиерей на БПЦ може да предизвика огромно, спонтанно самоорганизиращо се възмущение. Та изгонването на отец Любомир се превръща пред нашите очи в едно - страшно е да се каже - публично приковаване на църквата към позорния стълб на обществената нетърпимост. И това ли не е в състояние да смути "високопреосвещената дрямка" на йерарсите?

Та ето това е разкол - в една епархия начеващ се разкол между църквата, която не желае да бъде разрушавана, и "църквата", която не може да бъде търпяна.

Ако се погледне преписката по случая - все по-набъбваща в Интернет, - ще се види, че в защита на отец Любомир са изпратили петиции различни групи на градската интелигенция: художниците на Варна, академичната общност. Върху страницата в мрежата може да се прочете, от една страна, писмо до митрополита (с учудващо почтителен и даже осведомен за витийната църковна етикеция тон) от депутат от БСП, а от друга - изявление от варненската организация на СДС (за сведение: отец Любомир никога не е бил разколник, та "архиразколните" демократи да имат някакъв "нечист" мотив да го защитават). На колко места в страната ни духовникът не само е познат на интелигентните кръгове, но е способен и да ангажира вниманието, съвестта им, активността им? Не свидетелства ли ангажиментът на градската интелигенция и политическия елит със съдбата на отец Любомир за един - повтарям тази дума - почти феноменален пробив на толкова оплакваната от висшия ни клир "маргиналност" на православния духовник и проповедник?

Аз не съм неофит в църквата, не съм и неначетен в нейната история, за да не мога да си дам сметка, че сама по себе си както подобна популярност, така и подобно влияние и активитет на един свещеник могат и да не значат нищо в духовен план. Нещо повече, те могат да бъдат дори свидетелство за възникнала опасна духовна болест. Защото и демоничното има сила, и еретикът често пъти (и даже почти всякога) бива очарователен и влиятелен, а гордият "прелестник" и схизматик също може да бъде генератор на огромна съблазняваща енергия. Тогава това, че срещу него се изправя един сам по себе си незабележителен и дори "аналфабетен" архиерей, съвсем не би било нещо нелепо.

---

Продължава тук...