Продължение...

---

Уви случаят във Варна изобщо не е такъв и аз тъкмо защото нямам за цел да превъзнасям отец Любомир, само ще припомня провъзгласената без капка срам от митрополита единствена причина за изгонването на свещеника. Отец Любомир се появил на заупокойна молитва, която бил помолен да извърши пред градски паметник, когато там, без той да знае, е бил извикан и архиереят, който - съгласно правилото - като висшестоящ сам би следвало да я извърши. Свещеникът осъзнал нелепостта на положението си в момента, в който пристигнал на мястото. Веднага помолил за извинение и за благослов да служи, получил го (макар с видимо неудоволствие), след което - на другия ден - писмено, а не лице в лице - бил отстранен от храма заради обида на йерархичното началство.

Това е цялата "история"! За тази своя обиденост митрополитът упорства.

Упорства след всичките извинителните писма (нека се отбележи - първото измежду които е на самия отец Любомир); след всички изявления, молби, прошения, в които стотици хора се унижават да го умоляват и лицемерно да го славословят. Митрополитът предизвиква този разкол само защото свещеникът се е появил да служи на място, на което сред "властимащите" се е готвил да се покипри архиереят.

Аз наричам това скандал и че е така, изглежда, в последните дни е започнал да осъзнава и самият митрополит Кирил. Защото в най-последно време научаваме, че в ответ на разтерзаното мирянство и разбунената общественост той е свикал около себе си двайсетина от варненските свещеници и след (разбира се) тайно заседание всички са гласували някаква декларация против отец Любомир. Обърнете внимание на стила на този архиерейски отговор. Вместо откритостта и искреността Христова - едно ограждане в "цеха", едно окопаване в "корпорацията". Вместо излизането заедно с тази корпорация пред народа и посред храма - заседания при затворени врати и решения без каквато и да било разгласеност.
От най-последното интервю на митрополит Кирил се процежда, че отец Любомир, видите ли, бил член на Ротари клуб. Това, сиреч, би трябвало да замаже скандала с отварянето на църковна рана, само заради уязвеното тщеславие на "княза на Църквата"! Но това "допълнение" към вината на отец Любомир, ако продължат да ни занимават с него само би задълбочило скандала, защото играта с "масонофобската" карта е крайно нелепа именно днес, при сегашните реалности в БПЦ. Понеже наистина не остана човек у нас, който да не е чувал как църковни настоятели на самия патриаршески храм "Св. Александър Невски" са люде като Илия Павлов и Стоян Денчев, които не просто не крият, ами

публично заявяват членството си в масонски ложи

(впрочем за един от тях се твърди, че е близък приятел на варненския митрополит). Да не говорим за упорито неопровергавания слух (доколкото е известно, документиран и с фотоапарат), че член на същите ложи е и епископ Павел, доскорошният предстоятел на патриаршеската катедрала.
Ето защо и след последното интервю на митрополит Кирил аз продължавам на наричам ставащото във Варна скандал, който по ужасен начин разобличи пред собствените ни очи дълго критото и премълчавано положение, че на висши йерархични места в църквата ни днес стоят дребнави, тесногръди и дори жестоки люде. Че колкото и да се опитваме ние - малцината интелигенти, верни на каноничната православна църковност у нас, да прикриваме тази истина (за да не даваме оръжие на враговете й, както ни нашепват) - Бог е праведен във словото Си, че "няма нищо тайно, което да не стане явно".
Нека помислят нашите архиереи и да отговорят. Щеше ли да го има този църковен смут, обзел цяла Варна и вече прекрачил границите й, ако митрополит Кирил бе преборил завистливото си тщеславие?
Щеше ли да се задава вече на хоризонта едно ново, тежко за църквата обвинение, оставало до този момент встрани от вниманието, включително на враговете й? А именно - че в нея отдавна се нарушава собственият й устав, според който свещеникът не се просто назначава и мести по произвола на епископа в един или друг храм, а трябва да се избира от енорията на храма и едва при това условие да се въдворява в нея от архиерея (вж. Устав на БПЦ, гл. 10, чл. 83-88).

Отец Любомир може да го каже, може и да не го каже, но аз няма да го премълча: излиза, че митрополит Кирил е нарушил устава на БПЦ, самовластно откъсвайки свещеника от хората му и изпращайки го в друг храм, където никой никога не го е избирал, нито желае да го избира! Нима само номинално свещениците се именуват "отци" за паството си, а не се изисква - както при всяко отечество - да съществува дългогодишна свързаност на миряните с духовника? Ако на енориашите на "Св. Атанасий" се отнема "отецът", с когото те вече дванадесет години са свързани в тайнството причащение и в тайнството изповед, то на енориашите на храма, в който се "запраща" отец Любомир такъв "отец" направо се "спуска", при това без да се крие, че това се прави за наказание! С какво са виновни енориашите на "Св. Илия", та ги "наказват" с отец Любомир?

За всички тези проблеми, които никак не са лесни от канонична гледна точка и могат при "разчовъркването" им да доведат до въпроси много по-съществени от този за съмнителната каноничност на избора на патриарха, не би се заговорило, ако митрополит Кирил не бе нанесъл със собствената си ръка удар върху "своята" църква. Нека се надяваме, че той все още би могъл да поправи стореното. Или да се обясни, за да го разберем.
Доц. Калин Янакиев
В-к “Сега”, 26 февруари 2003г.