Дълго мислих дали да напиша статия, третираща направеното от последните два местни парламента. За стария Общински съвет считах че е рано да се правят генерални изводи, а за сегашния, че е прекалено рано. Още повече, непрекъснато се увеличаваше и броят на изявите в пресата на бивши администратори и политици. Но ситуацията, около година и половина преди местните избори, налага да се кажат някои думи в тази посока. Ако не заради друго, то поне за да не се повтарят безкрайно грешките, допускани през годините от имащите отношение към проблемите на местната власт. Ще се опитам да очертая основното в работата на бившия Общински съвет, събитията по формирането състава на настоящия, в частта СДС, и да анализирам причините, довели до сегашната ситуация и формирането на така нареченото ново мнозинство, като се постарая да бъда безпристрастен, доколкото това е възможно за човек, който е бил активна страна.

Да очертаем работата на съвета в мандат 1995-1999 г. с няколко думи. Общо взето, дейността може да се раздели на два основни етапа: от 1995 до март 1998 и от 1998 до 1999 г. Разликата между двата периода се крие в ефективността. Самата ефективност в работата на съвета е продиктувана от два фактора. Първият е способността на мнозинството да организира работата си и да довежда взетите решения до край. Вторият е контролът върху влезлите в сила решения на Общинския съвет от страна на областната администрация и органите на съдебната власт.

Какво стана в началото?

След изборите през 1995 г. СДС имаше 25 съветници и следваше да формира необходимото мнозинство в сътрудничество с колеги от малките групи – Бизнес Блок, Зелена партия и др. Политическата обстановка се характеризираше с факта, че СДС загуби парламентарните избори през 1994 г., а правителство на Жан Виденов демонстрира гениалното си намерение да превърне Варна в едно от сините гета.

За кратко време, период от два до три месеца, се наложи сравнително стегната организация на работа. Основните проблеми бяха свързани с желанието на общинската администрация да се раздели със съществуващото положение на монополизъм във вземането на решения – особенно по отношение на общинската собственост – нещо, което бе в противоречие с изискванията на ЗМСМА. Възприе се линия на подкрепа на местния бизнес, като с предимство се вземаха решения в полза на известни и доказани фирми в града, които инвестират в нашата община, откриват работни места и внасят данъци и такси в общинския бюджет. Примери в това отношение не са един и два: ресторант “Димят”, развитието на комплекс “Хъшове” от Каргоекспрес, комплекс “Пикадили“ – Младост на фирма “Боляри” и други, в повечето случаи, обекти, определящи облика на части от квартали и райони на града.
Сега, от дистанцията на времето, дори и дълго споменаваните “недостатъци“ на някои от сделките (дискусията около “Димят” например) са заличени от превръщането на тези обекти в реални емблеми за добър мениджмънт. В крайна сметка, многобройните положителни ефекти са далеч повече от ”недостатъците”.

Смея да твърдя, че подкрепата за бизнеса беше една осъзната политика, която даде плодове в тези нелеки времена. Постепенно се наложи ритъм на сесиите на Общинския съвет, при който бе нормално вземането на поне 60-70 решения средно на сесия. В рамките на мандата се взеха 2034 решения. По статистика 70% от тях са изпълнени. Това прави Средно по 42 решения на месец, при положение, че ежемесечно се свикваше сесия, каквато бе и практиката.
Постепенно мисленето се измести в посока на решаването на наистина мащабни проблеми от ранга на сметосъбирането, газификацията на града, неизбежните и необходими инвестиции в градския транспорт и др. В тази връзка се създаде смесеното дружество с Овъргаз. Направиха се стъпки към създаване на смесено дружество за преработка на отпадъци с испанската фирма “Льоблан”. Бяха осигурени 12 млн. лева пряка инвестиция за градски транспорт, с която сума бяха закупени автобусите “Мерцедес”.

Нещата се промениха в остро негативен план през пролетта на 1998 г. Повярвалият си, че властта е може би абсолютна и с евентуален наследствен елемент, областен управител Добрин Митев, започна да спира отделни решения. Парадоксът е, че имаше и опит за отмяна на решенията на комисии при общинския съвет като цяло. Правни основания и такива дреболии като мотиви никой не посочваше. Настани се атмосфера, при която един от мотивите за уволнението на безспорно етичен и честен човек, като Неделчо Ангелов, от длъжността зам. областен управител бе, че същият е имал наглостта да се срещне с представители на съвета и администрацията, без да предупреди Величеството, стоящо един етаж по-долу в сградата на областна управа.

След острата атака от правителствено ниво и заповед да се спре дейността на Овъргаз в страната се стигна до блокиране на дружеството на компанията във Варна чрез дъщерната фирма Варнагаз. Безумията и страха стигнаха дотам, че на представянето на проекта за газификация на града бяхме двама общински съветници (Светльо Чорбаджиев и аз) и представител на администрацията от отдел ТСУ в качеството на наблюдаващ.

Унищожени със замах бяха усилията на бившия кмет Христо Кирчев и на съвета по приключване на изключително изгодния проект на фирма Льоблан – Испания. В резултат на атаката от областта и на обвинения от всякакъв безумен характер бе изпуснато финансиране от страна на ЕС и Банката за експортно кредитиране на Испания в размер на 10 млн. щ. д. по либор на ЕС и с гратисен период от 3 до 5 год. При реализация на проекта Варна вече щеше да разполага с фабрика за преработка на отпадъци, при която до 90 % от битовите отпадъци щяха да се усвояват наново.

Инициатора за спиране на този проект в общинския съвет беше бивш и... сегашен общински съветник от СДС. На заседанията на групата този съветник обикновено се изказваше със страхопочитание и в иносказателната форма за тогавашния областен управител – “Председателя”. Нещо като Председателя Мао може би? Мотивите, внушени от областта тогава, бяха, че след 2-3 години цяло Владиславово ще свети без заплащане, само от преработката на битовите отпадъци, които ще се реализират вследствие на друг проект (неизвестно какъв). Годините минаха, но така и не се видя реализацията на тези несбъднати мечти.

Появилият се инвеститор в Търговски дом бе привикан в областната администрация и му бе обяснено, че в момента не е желан и следва да се водят преговори, когато Добрин Митев стане кмет – нещо, считано за естествен и сигурен ход на нещата.

Юлиян Гендов,
Общински съветник от СДС и председател на групата съветници от ОДС, формирала мнозинството в Общинския съвет на Варна 1995-1999 г.

Продължението на материала четете тук.