Специално създадената за тази цел общинска комисия недвусмислено установи, че възложената на фирма “Инжстрой” обществена поръчка за почистването на Варна от снега, е била незаконосъобразна. Според изводите на проверяващите, нарушени са били поне два закона: Законът за обществените поръчки и Търговският закон. В никакъв случай не гледам на себе си като на човек, чиято експертна оценка би могла дори само да се доближи до нивото на тази, предложена ни от членовете на комисията. Следователно нямам друга възможност, освен да се доверя на установеното от тях и да го приема като истина.

Тогава?

Тогава неизбежно възниква въпросът, защо тези така неправомерни договори с въпросната фирма не бяха тутакси прекратени? Трудно е за обясняване това, как в едно и също време е възможно да установиш, че един договор е незаконосъобразен, а заедно с това да заявиш, че това явно не е болка за умиране и по тази причина няма нищо лошо в идеята, въпросният незаконосъобразен договор да остане в сила... Нищо чудно дори утре да се появи някой общинар, който да се захване да ни обяснява, че това е било решение, продиктувано от най-здравословен прагматизъм, обилно гарниран с дълбока загриженост за добруването на варненци.

Никакви обяснения, обаче, не могат да променят простичките и вече случили се факти:

1. Общинският съвет създава комисия, за да провери тя законосъобразността на една обществена поръчка.
2. Комисията установява, че тази поръчка е била възложена противозаконно.
3. Общинският съвет, създал комисията, не се съобразява с нейните изводи и оставя поръчката в сила.

Възможно е в това да има някаква много дълбока логика. Вероятно аз съм виновен, че просто не съм в състояние да я видя. И сигурно съм твърде наивен, щом продължава да ме тормози въпросът: Защо изобщо е било необходимо създаването на една комисия, чиито заключения по-късно се оказват абсолютно незначителни и от тях не произлиза нищо конкретно? Задавам си и други въпроси. Ето още един от тях: ако – не знам, дали е било така, само предполагам – участието на общинари в тази комисия е водило автоматично до допълнително заплащане на техния извънреден и комисионен труд, то не е ли редно тези възнаграждения да бъдат отменени, след като трудът им е довел до резултати, които не са сметнати за достойни, да бъдат взети под внимание?

Така или иначе, вероятно още дълго време ще се говори и пише по тази тема. Ясно е, че реакцията на местните власти и тези, на които тези местни власти бяха възложили определени поръчки, беше катастрофално неефективна по време на големите снегове. Предприетите действия често противоречаха и на най-елементарната логика, което почти ни кара да се радваме, че – все пак – тези предприети действия бяха далеч по-малко от непредприетите. Иначе можеше да се случат и много други дивотии...

На фона на всичко това научаваме развеселяващата вест, че кметът на града, понеже очевидно във всичко останало е турил ред, на който биха завидили и чистите арийци, напоследък обръща най-много внимание на своите представителни нужди. А представителната нужда на нашия кмет, оказва се, е... голяма нужда! Защото няма как иначе да определим една нужда, изискваща похарчването на 150 000 български лева годишно, освен като голяма нужда. 30 пъти по-голяма от тази, която изпитва кметът на столицата, който, очевидно, се задоволява само с облекчаването на малките си представителни нужди.

Но, от друга страна, каква е националната столица, че да се сравнява кметът й по нуждите си с този на морската? Да има да взема! Морската столица е столица от сой, с кмет от сой! Даже и тези 150 000 лева, струва ми се, са му малко. Повечко трябват, че да не се излагаме пред чужденците, които, щом посетят София, веднага се отвращават от малкото пари, които се отделят от тамошните скръндзи и пинтии за представителни нужди и бързат за запрашат в наша посока, че да поемат глътка наистина представителен въздух. Няма да се резилим и да ги разочароваме, я!!!

Още повече, че имаме и друго доказателство за това, че градоначалникът ни е в перманентно състояние на голяма нужда, та била тя и в някаква степен представителна. За това доказателство вече стана дума – видяхме го по улиците на родния си град след падането на снега. Колкото и да е чудно, то (материалното доказателство за голямата нужда) първоначално имаше неспецифичен бял цвят, но с течение на времето, в което не се предприемаше нещо, или се вършеха глупости, колоритът му започна бързо да се доближава до очаквания при такива обстоятелства.

Но, да оставим кмета с нуждите му и с перфектните му управленски решения, създали във Варна обстановка, която би затруднила и Ханибал (на когото даже Алпите не се опряха), ако бе решил да минава през града ни в онези дни. Всичко това са дреболии. Важното е, че общинските ни съветници най-сетне успяха да се доберат до “великата, шаячна правда”!

Че то какво беше досега? За жълти стотинки се трепеха, създаваха комисии, а после не обръщаха внимание на резултатите от техните проучвания. Е, сега вече ще могат да се трепят, да създават комисии и да не обръщат внимание на резултатите от техните проучвания за... бели стотинки, а онези, дето са се записали в повечко жизненоважни за града ни комисии, даже имат шанс да започнат и банкноти да получават! Бравос!

Беше ни вече станало неудобно да ги гледаме, как се скитат по улиците изнемощели, изпосталели, измокрени, гладни и уморени, само с искрената загриженост за добруването на града в очите, която да ги крепи, макар и на ръба на оцеляването... Сега вече всичко си дойде на мястото. Поне този дерт ни падна от плещите, няма повече да ги мислим, криво-ляво ще могат да се оправят, следователно вече няма да мислят само как да оправят нас.

Задача: Да се побърза с откриването на мащабни нефтени и газови залежи край Варна, както и на диамантени мини, за да можем да поемем представителните големи нужди на кмета, растящите възнаграждения на общинските съветници и незаконно-неизгодно-безполезните договори, които Общината, очевидно, има навика да сключва от време на време.

Това е то – ВАРНЕНСКИ РАБОТИ!

Жоро Георгиев