На 99% съм сигурен, че едва около 1% от варненци ще уважат призива на кмета Иван Портних да слязят от автомобилите си и да ползват обществения транспорт, по маршрута от Аспарухово до центъра и обратно. Кметът смята, че така ще бъдат избегнати задръстванията по моста, който е в ремонт. Вероятно е прав, но няма как със сигурност да проверим това. Болшинството от варненските шофьори биха отговорили на този призив единствено така – да бе, да. Може да последва и „заплахата“, че: през Девня ще заобиколя, но колата не я оставям.

Задръстванията по време на ремонта стават, защото много хора искат да отидат или да се приберат от работа в рамките на много къс отрязък от време. В сутрешния и вечерния час-пик десетки хиляди автомобили се устремяват към моста и логично го затапват. При нормални обстоятелства мостът е доказал, че пропускателната му способност в пиковете часове е доста висока. Но при ремонт е логично всеки да се замисли дали наистина е достатъчно да се метне в колата си и да тръгне 20-30 минути преди работа, както го прави обикновено.

Да, никой не иска да си губи времето и да тръгва по-рано или да се прибира по-късно. Но в крайна сметка му се случва точно обратното – виси час-два зад волана, докато се промуши по Аспаруховия мост. Това е много по-неприятно, отколкото да помислиш и да пресметнеш как може да избегнеш тапата. Да, децата трябва да са в училище в еди колко си часа. Трябва това, трябва онова... Но по-добре ли е да стоиш безпомощен в задръстването, да ругаеш и да търсиш виновници?

Могат да бъдат посочени много примери как нещо не може да стане, но е достатъчно да бъде открит само един как може. Заради това – не бъдете като общинската съветничка от БСП, която днес покани кметът да й отиде на гости в Аспарухово, за да му покажела на сутринта какво задръстване става на моста. Не бъдете като нея! Не си губете времето в чакане зад волана, а измислете вариант кога и как да се придвижите безпроблемно.

Даниел Русинов