Ако някой реши да си направи гаргара със символа на управленска и политическа импотентност в морската столица, най-вероятно ще трябва да изрисува самото сърце на Варна! А именно - прословутите кметски плочки на централния варненски площад – безценен (в буквалния смисъл на думата) символ на разруха и застоен социализъм с марка Кирил Йорданов.

По принцип във Варна да си талант в рисуването е безкрайно предизвикателство – теми колкото искаш.
Само че тук на мода са мултипликационните (когато ние бяхме деца така наричаха съветските анимационни филмчета) филми.

Добрият стар Волк дебне маленкий Заяц.
Обаче и Волк, и Заяц са товарищи. Просто един товарищ се стреми да разтовари (или съответно да натовари) друг товарищ. Мила родна милиционерска картинка - „Ну заяц, погоди!“ в общински варненски вариант е огледален образ на „Ну Волк, погоди!“.
Ако пробвате играта „Открийте разликите“, ще видите, че... такива няма. И вълкът, и заекът са еднакво агресивни, нагли и безпардонни!

Ами Чебурашка?
Този ненаситен, ненаяден символ на консумацията на власт, за който всеки ден е „ден рождения“.

Няма Супермен на тази земя (нито Спайдърмен, нито Х-мен, нито Терминатор, Рамбо и. т. н.), който да се похвали, че е спечелил състезание във Варна честно и почтено срещу медвежонок Миша.

Битката за ОУП (Общ устройствен план) на Варна вероятно е най-дълго снимания опит за съветски порносериал - Ленин все се опитва да свали каскета, обаче някъде изотзад Кирил Йорданов си криви капата!
И така ще бъде, докато крокодилът Гена не отвори нежните си крокодилски устенца и не налапа последните остатъци от... онова, в което можеше да се превърне Варна!

А някъде там горе (или долу) Леонид Илич Брежнев сигурно умира от смях!
Да се чуди човек защо последните думи на Брежнев са били - "Меня окружают милые, симпатичные, очень преданные люди, медленно сжимающие кольцо…" (Обграден съм от мили, симпатични, много предани хора, които бавно затягат обръча...).
Казват, че никой не е мъртъв, докато е живо делото му!
Антон Луков