“Докато Бургас е запазил индустриалния си образ, при Варна не е така”, смята кметът на морската столица Кирил Йорданов. “По принцип индустрията и туризма си пречат и по силата на инвестиционния интерес прогнозирам, че във Варна ще се развива туризмът за сметка на промишлеността”, допълва кметът. “Областта трябва да се развива и като индустриален център, а особено внимание трябва да се обърне на морския транспорт”, смята Иван Табаков от Варненската индустриална камара.
Чуждите инвестиции в община Варна са предимно от сектора на услугите - OMV, Shell, Lukoil, Metro. “Най-голямата инвестиция е новостроящата печатница на ВАЦ, в която са вложени близо 100 млн. лв. Не трябва да се пропуска и проектът “Алея първа” за модернизация на крайбрежната ивица, подчертава кметът. Във Варна се очаква и строежа на китайски завод за климатици. До момента обаче единствената инвестиция на зелено е изграждането на завода за перилни препарати на турската компания “Хайат България кемикъл”.
Със структуроопределящ дял за икономиката на морския град беше Варненска корабостроителница. Заради лошо управление и стагнация на световния корабостроителен пазар обаче дружеството влезе в процедура по несъстоятелност и не е произвело нито един плавателен съд от 1999 г. В корабния завод са работили 5000 души, а сега броят на заетите е сведен до 600 души, заети основно в кораборемонт. През пролетта на тази година активите на корабостроителницата бяха купени от все още държавната фирма “Български морски флот”, но дейността в предприятието все още не е възстановена. Спирането на корабостроенето се оказа пагубно и за останалите предприятия, които произвеждаха детайли и оборудване за плавателните съдове. В областта най-големите такива предприятия бяха заводът за корабно машиностроене “Ст. Павлов” - Варна, и заводът за корабно оборудване в Провадия.
Важен за града беше и заводът за дизелови двигатели (сега наречен ВАМО). Заводът придоби печална слава, след като през 1994 г. стартира производство на “Роувър” и година и половина по-късно чуждият инвеститор напусна страната. Далеч от предишните си производства са и предприятието за домакински уреди “Елпром” и заводът за радари “Черно море”. Сред малкото добре развиващи се предприятия на територията на Варна е кораборемонтният завод “Одесос”. В резултат от приватизацията приходите на дружеството са нараснали двукратно - през 1992 г. те са били 10.6 млн. долара, а за миналата година те са 20.8 млн. долара. Сред по-малките, но работещи предприятия са фирмите от текстилната (“Дружба стил”, “Денил”) и хранително-вкусовата промишленост (“Варненско пиво”, “Димят” и др.).
Най-много чужди инвестиции е привлякла
Промишлената зона в Девня
Лидер е белгийската “Солвей”, която през 1997 г. закупи химическия комбинат “Соди”. Мажоритарен пакет от 60% от акциите на химическия завод беше продаден при цена 160 млн. долара, което и досега е най-голямата цена, платена за промишлено предприятие в българската приватизация. По данни на общината след раздържавяването в завода са инвестирани над 100 млн. лв. Показателен е фактът, че заводът не е намалил произвежданата продукция спрямо периода преди прехода - през 1990 г. приходите от продажби на предприятието са били 263 млн. лв., а сега са 224 млн. (за 2001 г.).
Ефективността от вложенията на белгийската фирма обаче се отразява на броя на наетия персонал - през 1990 г. в девненския завод са се трудили 3367 души, а сега персоналът е 1214 души.
Макар и след тотално затъване в дългове и мудна приватизация своя собственик намери и “Агрополихим” - Девня. Срещу цена от един лев консорциумът Acid and Fertilizers (“Хардланд инвестмънт” - Уайоминг, с 99% и “Юнион миниер Пирдоп мед” с 1%) закупи торовия завод през 1999 г. Държавата опрости солидна част от дълговете на завода, а цената на природния газ остана висока, но предприятието успя да се излезе от дъното. Така приходите на “Агрополихим” за 2001 г. достигнаха 227 млн. лв., а за сравнение през 1990 г. те са били 141 млн. лв., по данни на областната администрация. И в торовия завод броят на персонала е намалял спрямо 1990 г. - от 2100 на 1170 души.
Другото предприятие, собственост на чужд инвеститор, е “Девня цимент”. Заводът беше приватизиран също през 1997 г. срещу 44.5 млн. долара от испанската “Марвекс”, а по-късно стана част от “Италчименте груп”. С чужд собственик се сдоби и захарният завод в Девня “Марцианопол”, който бе преименуван на “Бейпар шугар”. След приватизацията предприятието работи на приливи и отливи, а по информация от местната управа турската компания - собственик в момента, изгражда цех за производство на олио на територията на захарния завод.
Най-зле в сравнение със социалистическия си период е “Полимери” - Девня. Химическото предприятие стана собственост на бившия приватизационен фонд “АКБ Форес” и понастоящем около дейността му често има трусове.
В другите 10 общини промишленост почти липсва. В Провадия например най-голямото предприятие през 1990 г е било “Слънчеви лъчи” (производство на растителни масла) с персонал от близо 500 души. Сега производството е спряно и работят само 12 души. Без персонал е и консервната фабрика “Плодконсерв” АД, в която преди години са работили 220 души. Военно-ремонтният завод в града “Овеч” е свел производството си до рециклиране на транспортна техника, като персоналът е намалял от 430 души през 1993 г. до 294. Наполовина е намалено и производството на електрически домакински уреди в “Елдом микс” - Провадия, персоналът също е редуциран наполовина и сега в предприятието работят 105 души.
Почти същото е и положението в община Белослов. Там най-голямото предприятие - стъкларският завод “Стойко Пеев” (сега “Белопал”), е сведено до експлоатацията на един цех, а заетият персонал се е стопил от 3000 души на 100. Заводът е собственост на “АКБ корпорация”. На територията на общината се намира едно от нововъзникналите предприятия за кораборемонт “Делфин 1”. Надеждите на местните общинари за развитието на Белослав са свързани с изграждането на завод за дообработка на метални полуфабрикати от “Глоубъл груп интернешънъл”. Фирмата вече е закупила терени, като се очаква инвестицията да възлезе на 10 млн. лв. В останалите осем общини промишленост липсва и нивото на безработица е от порядъка на 30-40%.
Морският туризъм
е най-бързо развиващият се отрасъл в областта след края на плановата икономика. Приватизацията е на своя финал, като единственото държавно дружество е “Св. Константин и Елена”. Частни от няколко години са курортите “Златни пясъци”, “Ривиера”, “Слънчев ден”. По данни на местната туристическа камара легловата база в областта е нараснала почти двукратно през последните десет години. Ако преди 90-а година “Балкантурист” е разполагал с 30 хил. легла (включително частни квартири и къмпинги), сега само “Златни пясъци” има почти 20 хил., увеличението при “Св. Константин и Елена” с 2-3 хил. основно заради “Слънчев ден” и новопостроените хотели на “Ем Джи” около “Грандхотел Варна”, а трансформираните почивни станции и новопоявилите се частни хотели извън курортите осигуряват още около 10 хил.
Освен индустрията и морският транспорт запада - мощностите на пристанище Варна са натоварени наполовина, което е основно заради липсата на товари както от страната за износ, така и на внос. През годините намаляват и превозените товари от БМФ, като причина за спада е и остарелият транспортен парк на българския флот.
Теодора ВАСИЛЕВА
В-к “Капитал”, брой 33