Сякаш най-трайно впечатление от случилото се на източния фронт на културата във фокуса на проекта за европейска столица през изминалата година остави тъкмо играта на думи и предъвкването на познати до болка клишета. 100-те лица от заглавната фраза може и да са по-малко всъщност (или повече), но така или иначе в тях бихме могли да разпознаем институционализирани местни творци, чиято дейност по един или друг начин от години се подпомага от общинския бюджет не без покровителството на арбитъра на добрия вкус и председател на постоянната комисия по култура, вероизповедания и медии г-н Панко Анчев.

И през изминалата 2009 влиятелният литературовед успя да опъне нервите на администрацията с желанието на подопечната му комисия да разпределя средствата по перо творчески проекти. Които се предвиждат именно за финансиране на местна продукция. Бюджетът, който ни предлагате, е смайващ за мен, заяви в края на март шефът на културната дирекция Румен Серафимов, след като комисията оряза традиционните фестивали, за да понапълни кесийката на творческите проекти. Упражнението не бе съвсем като в израза “от пусто в празно”, тъй като и без друго бюджетът за културата пострада най-много вследствие на финансовата и икономическа криза.

Показателно решение на комисията от това “скандално” заседание бе и желанието на съветниците (БСП, “Атака” и “Нашият град”) освен от фестивалите да се редуцират средства и от дейностите по перо “Варна – кандидат за европейска столица на културата”, свързани с изработването на конкретен проект за лого, интернет страница и т.п.

Месец по-късно кметът Кирил Йорданов имаше удоволствието да посрещне президента на Европейската асоциация на фестивалите (EFA) Дарко Бърлек, който заяви, че над 80-годишните традиции на „Варненско лято” са нещо забележително и Варна определено е един от най-старите фестивални градове в Европа. Словенецът обяви подкрепата си за кандидатурата на града за европейска столица на културата и изрази надежда, че Варна ще спечели този статут през 2019 г.

Някъде по това време може би стана ясно, че администрацията няма намерение да се съобразява с комисията по култура, още повече, че в нейна полза бе и решение на съда. Дали и как точно бе намерен компромисът обаче въобще и не стана ясно за широката публика. Така или иначе не се сбогувахме с джазовия фестивал, колкото и това да се искаше на някои. Големите културни мероприятия с международен характер си вървяха без особени сътресения, докато музеи и галерии отчитаха сериозен спад в оборота си. В края на лятото се оказа, че в повечето случаи иде реч за свиване с около 25 на сто.

Дали поради кризата, или заради некакви тайни съглашения, но шумовете от първото полугодие съвсем затихнаха. На другия бряг си останаха някои (предимно млади) независими артисти и сдружения, които по принцип не са свикнали да гледат без тъмни очила към “светлото бъдеще” и да се радват на покровителствени потупвания по рамото. В интервю за “ДНЕС+” занимаващата се с архитектурен дизайн Стела Веселинова сподели впечатлението си, че градът има потенциал и хора, които с малка подкрепа биха обогатили средата, но те нямат участие в планирането на културната стратегия на града. Въпреки това проектът на сдружение “Кера” по случай 20-годишнината от падането на Берлинската стена намери съмишленици и се превърна в едно от събитията край морето.

Малко преди паметната дата пък, в края на септември стана ясно, че конкретната работа по проекта за европейска столица на културата през следващите 4 години ще струва 50 млн. лв. Тази крупна сума, разбира се, не пада от “небето” върху билдинга на “Осми приморски” 43, ами е заложена за изпълнение на мерките за развитие културата и културните институции на община Варна за периода 2009 – 2013 г. Тъкмо този факт бе посочен като слабост, за да се лансира и ново предложение по темата в самия край на годината.

Чрез комисията по култура неговите автори – директорът на Радио Варна Енчо Чакъров и доц. Веселина Димитрова от Икономическия университет – предложиха да се раздели стратегията за развитие на културата от проекта за европейска столица на културата, като внесоха и план за мениджмънт, по който градът да се бори за кандидатурата. Общинските съветници се съгласиха, че кметът трябва да организира специална управленска структура за тази цел. От културната дирекция пък недоумяваха защо изготвената от администрацията програма не е прочетена и не е гледана на комисията по култура, при все че била готова от една година.

Васил Тоновски

PS Междувременно пропуснахме да отбележим, че подготовката на Вилнюс за европейска столица на културата през 2009 е излязла на Литва около 14 млн. евро. Това каза във Варна още през януари посланикът г-н Арунас Винчюнас. Столицата на Литва е близка по население с Варна и e един от финансовите центрове на Балтийските страни.