Феновете на "Левски" и ЦСКА си приличат по едно - винаги искат нещо. И никога не дават нищо. Но колкото и да са разединени по футболни въпроси и колкото и да спорят за това кой отбор е номер 1 в България, те винаги са обединени в умението си да недоволстват.

Миналата година първо София, а после цялата страна осъмна с плакати "Батков вън". Сега историята се повтаря, но напрежението е при червените. Фенклубът активира акцията "Вън боклуците от ЦСКА", която е насочена срещу собствениците на клуба от "Титан АС" (фирмата е концесионер на извозването на боклука на столицата). И в двата случая недоволството е срещу принципите и модела на управление на любимите им клубове, а методите на изразяване на този протест са напълно идентични. Разликата е, че тогава "Левски" не вървеше добре в първенството, а сега проблемите са в ЦСКА.

Общото е, че собствениците и на двата клуба са подложени на обществен и медиен натиск от група хора, за които е много спорно какво право имат да изискват. Също така не е ясно доколко хората, които дават парите за издръжката на футбола, би трябвало да се съобразяват с мнението на т.нар. фенове.

Отношенията са много особени, защото стоят на редица несъразмерни стойности. Запалянковците обикновено не дават нищо - те са свикнали да плащат по 1-2 лева за билет и когато стойността му се вдигне, започват бунтове. Така беше през лятото, когато ръководството на ЦСКА обяви, че от новия сезон цените на билетите стават 10 лв. Това беше първата вълна на недоволство на феновете, въпреки че цената е сравнима с билет за кино. Ръководството на червените впоследствие реши да коригира цените до 3 лева за посетителите в червения сектор Г, въпреки че един отбор има 15 домакински мача плюс четири-пет мача от европейските турнири.

За вредите от ползите
Преди година Красимир Балъков в интервю за "Капитал" разказа как иска в "Черноморец" (Бургас) да въведе европейски модел на поведение на зрителите, които да не се влияят от резултатите. Той заложи на относително високи цени на билетите с обяснението, че все пак става въпрос за две домакинства на месец. Нивата бяха 7, 10 и 20 лева. За да има още по-голям стимул, клубът обяви, че приходите от билети ще отиват за подпомагане на издръжката на детската школа. Оказа се, че това също не може да бъде стимул за привържениците да си купуват редовно билети и да посещават мачовете на любимия си отбор.

Най-сериозната посещаемост "Черноморец" постигна, когато клубът пусна безплатен вход за двубоя с "Левски". Експериментът с високите цени беше замразен, а през този сезон клубът залага предимно на безплатен вход с надеждата стадионът поне частично да се пълни и "зрителите да разберат колко е хубаво там". Експериментът със свободния вход продължава до Нова година, след това ще се мисли. На други места из страната ситуацията е сходна. Най-запалените и редовни зрители плащат символична сума за вход на стадиона.

Практически се оказва, че феновете имат изисквания, без да дадат нищо насреща. Те твърдят, че си плащат, но не с пари, а с твърде обтекаемото понятие "подкрепа". Техният дял е в присъствието на стадиона и пеенето.

Колко обаче е висока стойността на понятието "подкрепа" най-добре знае бившият собственик на пловдивския "Ботев" Димитър Христолов. Заради войната на запалянковците срещу собственика клубът претърпя повече вреди, отколкото ползи. "Ботев" беше почти непрекъснато глобяван за хвърлени предмети по терена и други нарушения на дисциплинарния правилник, а немалко мачове трябваше да се играят при затворени врата.

Минималната глоба за хвърлени предмети на терена без поражения - удар на играч или длъжностно лице, според наредбите на БФС е 1000 лв. За двубоя от последния кръг на А група между "Литекс" и "Левски" двата клуба бяха глобени 5000 лв. за различни провинения, които не са свързани с материални щети. Отделно синият клуб трябва да плати разходите по щетите, нанесени на градския стадион в Ловеч.
Сметката показва, че положителният ефект от присъствието и подкрепата на запалянковците трудно може да се намери. Но пък много точно може да се изчисли колко струват на клубовете охраната и пораженията, които остават след двубоите.

В публичното пространство все още витае мнението, че публиката може да бъде 12-ият играч на терена. Тази митология се случва само в определени случаи, когато тя наистина е многочислена и позитивно настроена. В повечето случаи в България става въпрос за неголеми компактни групи от запалянковци, които трудно могат да повлияят на изхода на определен мач, но в същото време създават значителни материални вреди.

За пари ли?
Обърканият модел на взаимоотношенията между запалянковци и ръководства на клубовете влиза в още по-уродливи форми, когато стане ясно, че не феновете си плащат, за да бъдат на мач, а обратното. Шефовете на клубове плащат за т.нар подкрепа.

Два дни след победата "Литекс" над "Левски" няколко сайта публикуваха снимки как собственикът на клуба Гриша Ганчев и хора от ръководството раздават пари на феновете. Запалянковците на "Литекс" имат славата на много разглезени.

Историята в ЦСКА до голямата степен е свързана с този модел и дори може би е причината за конфликта. Дълги години различните ръководства на ЦСКА финансираха фенклуба според неофициална информация с по около 20 хиляди лева на месец. В замяна фенклубът се ангажира да изпълнява определени услуги. Най-видимата част от тях е осигуряването на стюарди на домакинските мачове, която се оценява на 3000 лв. на мач от първенството и "значително повече" според различни източници за международните двубои. Отделно клубовете плащат за т.нар. хореография. Преди години фенклубът си "извоюва" правото и да държи кетъринга на стадиона на домакинските мачове.

Още през 2006 г. тогавашният собственик на червените Васил Божков обяви: "Дучето живее на гърба на футбола. Той няма бизнес, аз съм му създал условия да съществува, да печели пари. Той трябва да ми плаща на мен." Историята помни, че активността на феновете на ЦСКА срещу управлението на Божков не беше толкова явна, колкото срещу Александър Томов и сега срещу "Титан". Дори веднъж запалянко, който се осмели да издигне плакат срещу Божков, беше набит след мач в Борисовата градина, вероятно по инициатива на фенклуба.

Официално бизнесът на председателя на фенклуба на червените Димитър Ангелов-Дучето беше свързан с продажбата на хранителни стоки на едро, но никога той не се е асоциирал в публичното пространство с това. Настоящият председател на националния фенклуб на "Левски" Владимир Владимиров-Гугутката официално не се занимава с нищо.

В "Левски" собственикът Тодор Батков скъса финансовата връв с част от фракциите във фенклуба още преди години, около 2006 г. Все пак остана минимална издръжка за националния фенклуб. Миналата година покрай протестите срещу Батков и тези средства бяха спрени. Клубът плащаше по 1500 лв. за охрана от стюардите. Сега тези фракции се издържат от членски внос. Една от тях е 25 лв. на месец. Фенклубовете не получават и средства за хореография.

Настоящото ръководство на ЦСКА обяви, че вече няма да ползва фенклуба за охрана на домакинските мачове, а ще заложи на услугите на полицията. По този начин клубът спира един от основните източници на приходи за фенклуба, чиито "офиси" се помещават на стадион "Българска армия".

Още преди около десетина години бившият футболист Георги Илиев-Майкъла, сега един от възможните варианти за президент на клуба при новата структура, влезе в конфликт с феновете. "Не може офисът им да е над съблекалнята и от там да плюят играчите", обяви още тогава Илиев и до днес е сред недолюбваните от запалянковците въпреки неоспоримите му заслуги като футболист за каузата ЦСКА. Той е типичен пример за това, че феновете са готови да влязат в битка, включително и физическа, с всеки, който противоречи на тяхната представа за реда във футбола.

Случаят не е характерен само за ЦСКА, където ситуацията е най-видими и феновете се изживяват като част от неизменната същност на клуба. Тя е подобна и в "Левски"- там запалянковците се опитват да влияят върху взимането на важни за клуба решения въпреки минималното им участие във финансирането. Ръководствата на двата най-популярни клуба са в ситуация loose-loose - винаги са от губещата страна. Те плащат издръжката на клуба в рамките на няколко милиона годишно. Губят имидж заради въвличането в постоянни скандали в общественото пространство. В немалка част губят от нереализирани приходи заради ниски цени на билетите и от липсата на умерени зрители, които се страхуват да ходят по стадионите заради ескалиращото напрежение.
Така от сбъркания модел на функциониране на фенклубовете, в които те се изявяват като защитник на неопределен обществен интерес, печеливш изход няма. Единствената печалба, изглежда, е за самите фенклубове и тяхната завоалирана търговия с влияние.
Георги Кожухаров /в-к „Дневник“