Александър Уилямс-младши е федерален съдия към областния съд в Мериленд, САЩ, от септември 1994 година. Преди това е бил щатски прокурор в окръг Принс Джордж в Мериленд. Роден е във Вашингтон. Преподавал е в Юридическия факултет на университета "Хауърд" и е работил на обществени начала в различни сфери на правото в Мериленд и Колумбия. Участвал е в екип, сформиран от експерти на Министерството на правосъдието и Държавния департамент на САЩ, който е трябвало да направи оценка на правораздаването в Либерия след края на гражданската война в тази страна. Има бакалавърска степен по теория на управлението, магистърска степен по религия и етика и докторска степен по право от университета "Хауърд". В продължение на една седмица той се запозна с проблемите на съдебната система у нас по покана на Българската медийна коалиция.
Кое различие между българската и американската съдебна система ви направи най-голямо впечатление? С кое България се отличава в това отношение от останалите млади демокрации, които сте посещавали?
Вашият опит е едва от 14 години. Съдебната ви система безспорно е доста по-добре развита от, да кажем, съдебните системи на много африкански страни, в които съм бил. Там има сериозен недостиг на средства за съдебната система и съответно тя не се възприема като независима и функционираща. Разликата между вас и американската съдебна система е в това, че при нас съдилищата и правораздаването са напълно независими и самостойни.

Вие проявихте особен интерес към това дали съдът в България защитава свободата на словото. Допустимо ли е според вас да се носи наказателна отговорност за клевета и това деяние да се таксува като престъпление?
При демократичния модел на САЩ много рядко се прибягва до възбуждане на наказателна отговорност по дело за клевета и уронване на доброто име. Преди много години в някои от щатите съществуваха такива разпоредби, по смисъла на които всъщност се търсеше наказателна отговорност на лица, които са оклеветили някого. Но тези щати вече отмениха тези текстове, а там, където все още са съхранени, те не се прилагат като такива.

Като външен наблюдател усетихте ли проблем, който сблъсква в противоречие съда и журналистиката у нас?
Аз смятам, че и двете страни имат добри аргументи, но те не общуват помежду си. През седмицата на моето посещение аз се опитах да насърча промяна в отношението. Да обясня, че не бива всяка от тези страни да възприема другата като враг, а да се опита да вникне в различната роля, която всяка една от тях играе, за да намерят някаква допирна точка.
Демокрацията наистина може да сработи. Просто това изисква време. Ние правим това вече от над 220 години, а вие го правите едва от 14. Оптимистично съм настроен - вървите в правилната посока. Би трябвало крайната цел да е средствата за информация да бъдат четвъртата власт. Защото например в нашата страна гражданите очакват от журналистите да разкриват случаи на разхищение на средства, на корупция, на измами, на конфликт на интереси. Ето това е целта, към която би трябвало да се стремите, ако искате да оцените демокрацията по достойнство.

И все пак самият вие се запознахте със случаи в няколко провинциални съдилища у нас, където са факт присъди над репортери заради техни разследвания, разкриващи корупция и защитаващи обществения интерес.
Именно заради това преди малко казах, че решението е да се води диалог. Да се сформира някаква комисия от представители на съдебната система и на средствата за информация, за да се обсъдят тези въпроси и да им се намерят решения. Но дебатите сами по себе си няма да свършат работа. Според мен те трябва да се съберат на едно място, в една зала. В тази комисия би трябвало да влязат хора с чувство за отговорност, които да заседават, да обменят гледните си точки и в края на краищата да обсъдят тези проблеми. Според мен основният проблем е липсата на доверие помежду им. В САЩ постоянно се сформират подобни комисии - винаги когато възникне проблем. Надявам се, че няма да вдигнете ръце и да се откажете. Това е въпрос, по който трябва да се води битка след битка.
Другото, което е източник на притеснение, е, че лица, които са оневинени на една инстанция, на друга са признати за виновни, а няма трета. Това е допълнителен проблем. Тоест правосъдието, което се раздава, да е еднакво в различните части на страната, а не да е различно в отделните провинции.

Възможно ли е в Америка държавни служители, срещу които има повдигнато обвинение за взимане на подкуп, да осъдят журналист, който именно е разгласил, че те са получавали подкупи?
Не. В САЩ е много трудно държавен служител, публична фигура да осъди журналист за това, че е отразил някакво събитие. Защото, за да успее този иск на държавния служител, трябва да изпълни изключително строги изисквания. Тоест този служител трябва да докаже, че разгласяването на тази информация е направено умишлено и с пълното съзнание от журналиста, че информацията е невярна.

Имали ли сте в практиката си дела срещу журналисти и какъв е бил техният изход?
Гледал съм няколко дела, по които ответници са били журналисти и издатели. Трябва обаче да се знае, че в САЩ е изключително трудно такива искове за обезщетение срещу репортери да успеят, тъй като най-добрата защита е истината. Освен това по такива дела трябва да се доказва и злонамереност. Имах едно дело за обезщетение, заведено от оцелелите членове на едно семейство.
Искът бе срещу издателската компания от САЩ "Паладин", която бе публикувала наръчник за убийства, на базата на който един наемен убиец бе екзекутирал няколко души сред роднините им. Точно така се казваше и книгата - "Наръчник за убийства", с пълно описание кое как трябва да се извърши. Тук се позовах на първата поправка в конституцията за свободата на словото и оправдах издателската къща. Искът срещу издателската къща бе недопустим, тъй като по смисъла на тази първа поправка на конституцията издателят има право да публикува книгата, тъй като е защитен от конституционното право за свобода на словото.
Гледах и едно друго дело срещу журналист от вестник "Вашингтон пост". Той беше свалял от Интернет материали с детска порнография с твърдението, че това му е необходимо за журналистическо разследване. Но впоследствие той получи осъдителна присъда, тъй като това е криминализирано деяние. Не приех тезата на защитата, че в хода на неговото журналистическо разследване тези материали са му необходими. Позовах се на това, че журналистическата професия не е основание за извършване на престъпно деяние. Както виждате, крайната цел е да има една независима съдебна система, която взима смели решения, която постановява справедливи и добре балансирани решения, и то без никакъв страх. За това и именно моето назначение е пожизнено, тъй като от мен се очаква безстрашно да отсъждам.
Божидар Божков
в-к “Сега”, 12 февруари 2004г.