Продължение...

---

Сегашната атака срещу промените можеше да се очаква

Дори и затишието след приемането им през лятото лесно можеше да се определи като привидно.
Факт е, че моментът и най-вече хората, които застанаха зад искането до КС, са много добре подбрани. Това са фактически всички върховни съдии - граждански и наказателни, в държавата. Те се водят за едни от най-добрите юристи, познават добре юридическите дебри, всекидневно практикуват и решават десетки съдби и казуси. Повечето прогнози сочеха, че атаката на промените пред КС ще дойде от главния прокурор, но това безспорно щеше да се изтълкува като лична война на Филчев, като бранене на собствените му права и интереси. Сега обаче положението е друго. Изнасилено е някой да тълкува ситуацията като лична война на 61 върховни съдии с правосъдното министерство. Трудно може и някой да допусне, че всички те се страхуват за съдбата си, че са лично заинтересовани поправките да не минат, че са кукли на конци на някой кукловод.
Затова не може техните аргументи да сезират КС да бъдат подминати с лека ръка, а и безспорно има поправки, които предизвикват нееднозначни оценки.

Така според председателя на ВКС Иван Григоров част от промените в съдебния закон нарушават конституционните принципи за разделение на властите, за независимост на съдебната власт, за несменяемост на магистратите, както и закрепеното в основния закон правило за имунитет на съдии, прокурори и следователи.

Според върховните съдии неправомерно се увеличават правомощията на министъра на правосъдието, като му се дава право да прави предложения за кандидатури за ръководители на съдебните звена, да контролира съдийското училище, да държи кадровите досиета на магистратите, да ги контролира чрез инспектората и др. Според Иван Григоров правосъдният министър е дори "чуждо тяло" за съдебния закон.
В общите си обяснения той извади абсурдния довод, че конституцията деляла министерствата на важни и маловажни и правосъдното министерство се числяло към вторите.

"Всеки един момент премиерът може да поиска закриването на това министерство чрез структурни промени, освен това никъде не е казано, че даден министър трябва да е юрист и дори да има образование, а законът за съдебната власт му дава големи правомощия", изгради шокиращата си теза Григоров.
Касационните съдии смятат, че противоречи на конституцията и заложената в закона процедура по издигане на кандидатури за шефове на районни, окръжни и апелативни съдилища и прокуратури, както и на следствени служби от общи събрания. Според върховните съдии е абсурдно в тези събрания да се предвижда да участват съдия-изпълнители и съдии по вписвания например, които не били магистрати. Освен това, ако не се стигне до кандидатура до ВСС от тях, тя може да бъде направена единствено от министъра на правосъдието, се твърди в аргументите. А така се нарушавало разделението на властите.
В същото време обаче атаката именно на този текст оставя след себе си и съмнението, че се желае запазването на статуквото. Защото сега законът предвижда до края на годината да бъдат проведени общи събрания, на които да бъдат излъчени кандидатури за ръководители на районно, окръжно и апелативно ниво в съда, прокуратурата и следствието.

Атакува се и възможността ВСС да приема етичен кодекс.
Върховните съдии въстават и срещу правото на 1/5 от 25-те членове на ВСС да могат да искат свалянето на имунитета на всеки магистрат, включително и на главния прокурор. До промените правото бе дадено единствено на главния прокурор. Факт е, че има решение на КС от 1999 г., което обявява, че искането за сваляне на имунитет е част от обвинителна функция и следва да се прави само от главния прокурор. То е използвано и като аргумент за искането. Целта на промяната в закона беше да не бъде главният прокурор единственият недосегаем в държавата, както и да може 1/5 от ВСС да могат да поискат даден имунитет, ако главният прокурор не иска да го стори.

Аргументите на върховните съдии срещу промените в съдебния закон са изложени на 30 страници. Те безспорно ще дадат и достатъчно аргументи на КС да отмени част от поправките. Още повече че немалка част от конституционните съдии са бивши и бъдещи върховни съдии, а друга част симпатизират на сегашната съдебна власт.

Затова оптимизмът на министър Станков си е малко пресилен. А изявленията му, че не е притеснен от атаката в КС и че промените са конституционни, защото минали без вето и през президента, са прибързани.
И за да бъде картинката пълна, пак единодушно върховните съдии решиха да сезират КС и с искане за тълкуване на чл. 106 от конституцията в частта, че Министерският съвет организира стопанисването на държавното имущество. Т.е. въпросът е доколко кабинетът може да управлява и да се разпорежда с имоти на съдебната власт. Спорът е кой да администрира в Съдебната палата.

Тук върховните съдии пак имат старо решение на КС в своя полза. Така през 1995 г. конституционните съдии приеха становище, според което си е нарушение на разделението на властите, ако изпълнителната власт се разпорежда с имот, който вече е предоставен на другата власт. Тогава поводът беше желанието на правителството на Виденов да ги изгони от сградата на Министерския съвет, чийто пети етаж се обитава от КС. Решението на конституционните съдии предотврати изгонването, но остави усещането за използването на правомощията на съда за лична употреба.

Така или иначе отново сме в ситуацията, при която съдебната власт се наежи, защото се уплаши, че ще ограничат територията й. Но това все повече заприличва на самовлюбване, отколкото на отстояване на някакви демократични принципи.
Петър Костов
В-к “Сега”, 18 септември 2002г.