Родното правосъдие едва дочака края на съдебната ваканция, за да овладее моментално челните места на новините в държавата. И не с някакви решения, които да го направят по-бързо и ефективно, не и с някакви предложения, които да накарат обществото да му повярва. А отново със скандал, от който последиците са абсолютно непредвидими.

61 от всички 66 съдии от Върховния касационен съд се събраха още в понеделник и само за 2 часа решиха да атакуват пред Конституционния съд промените в Закона за съдебната власт, приети през юли с адмирации от много посоки.
И сигурно ситуацията нямаше да е кой знае колко скандална, ако зад атаката срещу съдебната реформа не застана изненадващо каймакът на българския съд. Положението нямаше да е и тъй стряскащо, ако от понеделнишката сбирка не се натрапваха квалфикации като погазване, самозабравяне, груба намеса, противопоставяне.

Между правосъдното министерство и председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров задочно бяха разменени реплики, които трудно биха могли да бъдат наречени съзидателни и колегиални, а някои от тях биха могли дори да изчервят пуританите.

Истина е, че проверката на един закон пред Конституционния съд е заложена в конституцията демократична процедура. Нещо повече. Тя го прави по-силен и решение на КС фактически блокира бъдеща негова атака.
А и никой няма право да забранява на върховните съдии да имат мнение, да го изразяват и да използват всички лостове, които им позволява законодателството, за да защитават включително собствените си права и интереси.

Толкова вярно е обаче, че драмата на родното правосъдието е надхвърлила рамките на поносимите граници и е вече скандално да се блокира всеки опит за промяна в статуквото.
В българското правораздаване цъка бомба. И тя ще гръмне не само защото всички правителства и парламенти през последните години го дават като пример за основен проблем на държавата.
От години в съдебната система има лагери и лобита, които използват ситуацията за цели, които изобщо не могат да се нарекат благородни, общественополезни, демократични.
Имало е моменти, в които самите магистрати са признавали, че мудното и абсолютно безконтролно правосъдие може да взриви държавността. Всички социологически проучвания сочат крайно отрицателно отношение към родното правосъдие.

И обяснения от рода, че това е така, защото гражданското правораздаване е спор между две страни и е нормално загубилата от тях да е недоволна, вече не вървят.

Но сегашната ситуация прави нещата да изглеждат по-драматични отвсякога

Не само поради факта, че всички очаквания са Конституционният съд да отмени част от спорните промени в съдебния закон.

Това е шестата атака на този закон - атакувани са включително всяко негово изменение и допълнение и нито един път досега не се е минало, без конституционните съдии да обявят някои от спорните разпоредби за противоречащи на основния закон. Едва ли сегашният случай ще направи някакво изключение.
Не и само заради това, че всяка промяна в съдебния закон води до инстинктивно капсулиране на системата и тя започва да защитава статуквото с всички средства, вместо да се самоочиства или поне да предлага някакви решения.
Та положението е по-драматично заради простото обстоятелство, че хората наистина очакват кардинална промяна в съдебната власт. Насреща им сервират имагинерни спорове, общи закани, гарнирани с лични дрязги.

Ако Конституционният съд отмени основни положения в съдебната реформа, това рефлектира и върху правителството, и върху парламента. И това здраво ще ги разклати. Първо, защото те няма да могат да изпълнят едно от основните си обещания - кардинална реформа в съдебната система. И второ, защото не едно правителство и парламент са си отивали и заради конфликти със съдебната власт.
Затова и премиерът, и правосъдният министър, и президентът, и депутатите отдаваха особено голямо значение на промените в Закона за съдебната власт. Нещо повече. Всички те ги наричаха навременни, смели, необходими, добри. За да се получи по-голяма подкрепа в Народното събрание, дори бе направена специална среща между групите на НДСВ и ДПС, на която премиерът Сакскобургготски категорично застана зад правосъдното министерство.

Въпросните промени бяха приветствани и от куп западни държави, сред които и САЩ, и Великобритания. Представители на последните 2 държави дори загърбиха дипломатичния тон и здраво потупваха по рамото правосъдния министър Станков след приемането на поправките.
Основните сред тях предвиждат въвеждане на конкурс за магистрати и последваща атестация на работата им, създаване на Национален институт по правосъдие на държавна издръжка, задължителни едногодишни отчети на съда, прокуратурата и следствието, възстановяване на националното следствие, издигане на кандидатури за ръководители от общите събрания на магистратите, публичност на доходите на работещите в системата, възможност петима от ВСС да искат имунитета на главния прокурор и на всички останали магистрати, възстановяване на Националната следствена служба, въвеждане на етичен кодекс, увеличаване на правомощията на инспектората на министерство на правосъдието и др.

---

Продължава тук...