Брюксел пусна водата на сатиричната инсталация, изобразяваща България като седяща тоалетна. След протеста на българското правителство тази част от огромното пано бе закрита – пише коментаторът Джордж Джонас в канадския “Нейшънъл поуст”.

Инсталацията Ентропа, струваща $640 000, според замисъла на чешкото председателство трябваше да символизира “Европа без граници”, иронизирайки националните стереотипи, на практика направи точно обратното – разчовърка националните комплекси.

“Шоковата терапия” е предпочитан похват на посредствените творци, търсещи известност и пилеещи с размах културните бюджети невежи бюрократи. Чиновниците, които хал хабер си нямат от изкуство, така и не могат да проумеят какво означава “спорна творба”. И са готови да я купят и да я натрапsат на публиката, мислейки си, че по този начин манипулират хората. Но всъщност те самите се оставят да бъдат манипулирани.

Заговорничейки с 26 творци да покажат точно обратното на това, което те самите вярват че би могло да се нарече ruse de guerre или долнопробен продукт, волю-неволю Чешката република позволи на Давид Черни да сътвори измама.

Ако той бе направил просто една шеговита закачка, всичко щеше да е наред. Поне нямаше да има скандал. Но чешкият творец вместо това да сътвори произведение с претенциите на сатирична творба. Това вече се превърна в огромен скандал, а медиите окачествиха това, което Черни направи с една дума – измама.

Вместо да намери 26 творци и да даде възможност на нелицензираните психиатри на чешката културна бюрокрация да наложат шокова терапия на Брюксел, Черни заедно с трима асистенти просто създава и инсталира осем кубически метра визуална сатира, след това скалъпи съпътстваща я брошура с измислени коментари, които звучаха странно като истински декларации на творците, уж създали тези провокативни произведения. Това бе удар, достоен да бъде описан в допълнение към “Добрият войник Швейк” на Хашек.

Преди шоуто на Черни да бъде открито на 12 януари, чешките чиновници разгласиха откритието си, че “стереотипите са бариери, които всички ние трябва да преодолеем”. За тяхно нещастие бариерите се оказаха бананови обелки. А последвалият резил от подхлъзването бе наистина грандиозен и ефектен.

Черни и асистентите му решили да скалъпят иронични, макар и доста тежички (осем кубика бетон са това), добродушни закачки с политическите табута. Инсталацията показва полските католически свещеници как издигат знамето на гей-общността; Румъния е тематичен парк на Дракула, Словакия е мъртвец, загърнат с унгарското знаме като саван; Франция е просто един плакат с надпис “Стачка”.

Има и карта на наводнена територия, от която стърчат само няколко минарета (Холандия) и друго хрумване – България, представена като турска клечаща тоалетна. Италия е представена като огромно футболно поле с играчи и топки, описани от своя мним създател “Франческо Дземпедрони” като “авто-еротична система на сензационен спектакъл без да се очертава кулминация”.

Евроскептична Великобритания изобщо не присъства. В брошурата творецът “Халид Асади” обяснява отсъствието си с “корекция на прецизността”, при която “индивидуалният селективен филтър би могъл да покрие т.н. обективен филтър” - точно онзи тип безсмислици, с които се сблъскваме в подобен род брошури, когато искат да ни обяснят иначе вярното наблюдение, че Великобритания винаги е принадлежала тялом към ЕС, но не и духом.

Злополучните чешки чиновници, вярващи, че провеждат психологически сеанс, вместо да осъзнаят, че са негови пациенти, ден-или два след като избухна скандала яростно защитаваха инсталацията. “За първи път една инсталация от чешкото президентство предизвиква толкова разгорещен дебат” - казва в брошурата Ян Витопил, вероятно инспириран от въображаемата българска скулпторка “Елена Желебова”, която също казва в брошурата, че найната творба “със сигурност ще разгневи много хора, но аз това това целя”.

Въпреки гаргантюанската способност на бюрокрацията да се самоласкае, всеки по-трезв наблюдател веднага би усетил миризмата на мърша в килера. Шестотин хиляди долара за шокова терапия би трябвало да изглеждат доста екстравагантно разточителство, дори ако вземем предвид разбираемото главозамайване от временната лидерска позиция в Европа на една източневропейска страна. Освен това самото название на инсталацията “Ентропа” буди нездравословни мисли. Макар че културните функционери по презумпция не са прекалено обременени с ерудиция, поне един от тях би могъл да загрее, че това уж иронично име идва от съчетаването на Европа с ентропия – тоест Европа на безредиците и хаоса.

Съществуват модели във Вселената, които показват умиращи звезди като черни дупки, които засмукват в себе си всичко чрез процеса на ентропията. Това би могло да бъде старата Европа, особено ако я гледа някой непочтен творец от периферията. но нито един бюрократ не показа поне минимална доза подозрителност, докато България не се оплака за унизителното сравнение с тоалетна, при това турска. След това Черни призна – точно така, призна си – че е сатирик, а не посредник в “уличното представление” на чешкото правителство.

Мненията се поляризираха, като някои страни се почувстваха въодушевени от своя “стереотип”, други обаче бяха дълбоко възмутени. Според допитването до общественото мнение голяма част от поляците – 64 процента – считат, че показването на гей-парада на католическите свещеници е “удар в десетката”, и само 13 процента се почувствали унизени.
Какво ще стане сега с Черни? А, да! Еврократите ще форлумират своето мнение едва след като си избършат размазаните запъртъци от лицата си.

Аз обаче се питам, дали Давид Черни е чувал някога за класическата дефиниция на сатирата от Джордж Кауфман: “Това е нещо, което свършва в събота”. Но подозирам, че той изобщо не знае как майсторът на Броудуей е дефинирал сатирата. В края на краищата Брюксел не е Бродуей, нали така! Създателят на Ентропа си е прибрал комисионата предварително и очевидно не е разчитал на приходи от бокс-офиса. Сред всички посетители от някогашното Кралство Бохемия, които сега щъкат из Брюксел, Черни може да се окаже единственият истински бохем.

Джордж Майкс е автор на класическата сатира “Как да бъдеш извънземно” (How to be an Alien), в която той описва германските евреи като комбинация от пруски чар и еврейска скромност. Считан е за един от най-големите експерти в развенчаването на стереотипи. Дали чешкият председател на ЕС спи добре? Мисля че да! - казва Майкс. Правителствата са лицензирани за стереотипите. Те затова постоянно печатат пари, вместо да ги заработват. /БГНЕС

Оригинал:
National Post
by George Jonas
A visual-satire coup