Германия, държавите от Бенелюкс и Норвегия възнамеряват да поставят на обсъждане въпроса за изтеглянето на американското ядрено оръжие, съхранявано в Европа, по време на априлската среща на върха на НАТО. В отговор американският държавен секретар Хилари Клинтън предупреди: „Надяваме се, че няма да има никакви разоръжаващи стъпки, които ще подкопаят нашата способност за възпиране“, пише „Независимая газета“.

За европейското пожелание относно натовския дневен ред съобщи вчера списание „Шпигел“. То разполага с писмо, подготвено от министрите на външните работи на гореспоменатите страни до генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. Авторите на обръщението смятат, че пролетната среща в Талин е подходящ случай да се поговори за ядрения компонент на алианса в Европа. Инициатор на писмото е ръководителят на германското външнополитическо ведомство Гидо Вестервеле. То съответства на задачата, залегнала в коалиционното споразумение на новия кабинет на Ангела Меркел, включващ ХДС/ХСС и Партията на Свободните демократи. В него се казва, че в хода на изработването на стратегическа концепция на НАТО федералното правителство „ще се обяви за изтеглянето на оставащото в Германия ядрено оръжие“.

Какво е неговото количество в Германия никога не е било разсекретявано. Говори се за 20 атомни бомби и ракети, които се съхраняват под контрола на американците на авиобазата Бюкел на Мозел. Те са предназначени за съответната ескадрила на луфтвафе. Колко още такова оръжие самата американска армия има в Германия също се знае доста приблизително. По оценки на експертите, във ФРГ и редица други европейски страни на НАТО САЩ държат общо от 400 до 500 ядрени заряда. Обикновено тях ги наричат тактическо ядрено оръжие, предназначено за европейския театър на военните действия. Но при всички случаи това е огромен и опасен потенциал. Актът на колективно обръщение на група европейски съюзници от НАТО по ядрените въпроси – нещо ново в междусъюзническата дипломация.

Сега не само Германия, но и други страни открито поставят въпроса за американските складове с ядрено оръжие. При това се разкриват различия между тях и Вашингтон в оценката на политическата и военна целесъобразност от запазването на ядреното оръжие на САЩ в Европа. В изказването си в началото на февруари на Мюнхенската международна конференция по сигурност, Вестервеле заяви: „Оставащото ядрено оръжие в Германия е реликт от Студената война. То няма никакъв военен смисъл“. Позицията, озвучена в началото на тази седмица от Хилари Клинтън, е друга: политиката на възпиране не трябва да бъде поставяна под въпрос. Без да посочва Германия, тя изрази безпокойство по повод на това, че по тази тема се „водят дебати даже в някои водещи страни на НАТО“.

Без да губи време Вашингтон предприема контрамерки. На помощ се притече бившият генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън. Той подложи на рязка критика позицията на Берлин. По неговите думи, Германия „безотговорно иска да остане под ядрения щит на американците, прехвърляйки задължението по неговото съхраняване на други“. Критиката се придружава от усилия, насочени към това, да се отвлече европейското внимание от същността на проблема, повдигнат от колективното писмо на министрите на външните работи на редица страни от НАТО. С тази цел въпросът за американското ядрено оръжие в Европа, т.е. на чужда територия извън пределите на САЩ, се опитват да обвържат с руските оръжия, разположени в пределите на Русия. Първа подобна „инициатива“ в началото на февруари бе съвместната статия на министрите на външните работи на неутрална Швеция Карл Билд и натовска Полша Радослав Шикорски във вестник „Интернешънъл Хералд Трибюн“.

Тя призовава да се „съкрати така нареченото тактическо ядрено оръжие в Европа“ както от САЩ, така и от РФ. Но основните очаквания са адресирани към Москва. Даже без да се споменават от кои страни в Европа трябва да се изтегли американското ядрено оръжие, се посочват конкретни руски райони, където, според тях, това трябва да се направи. През януари „Берлинер Цайтунг“ преброи, позовавайки се на експерти, 1200 руски единици тактическо оръжие срещу 500 американски, а през февруари Билд и Шикорски се тревожеха вече за 2000 в Русия при непроменена цифра за САЩ. Изглежда, така се създава поредния „проблем за неравновесие с Русия“.

Както смята „Шпигел“, „американците не желаят да ги изтеглят без отстъпки от руска страна“. На този фон ще може да се представи въпроса за съдбата на американските ядрени арсенали в Европа като не най-актуалния. И все пак Вашингтон най-вероятно няма да успее да спре дискусията, за която държавният секретар Клинтън вини европейците. /БГНЕС

Статия: „В НАТО спорят о ядерном устрашении: Американское ядерное оружие просят вывести из Европы“
Автор: Евгений Григорьев
Вестник: Независимая газета
Брой: 27.02.2010 г.