Ето докъде доведе отказът от политика във варненския Общински съвет - полупразна зала на поредната двудневна сесия, отвратителни пазарлъци и ефективност, клоняща към безкрайното нищо!
И така е не само във Варна. Навсякъде, където знайни и незнайни герои на местния бизнес бяха лансирани за общински съветници картината е една и съща.
Във Варна, обаче, имаме утежняващи ситуацията обстоятелства. През последните години специално във Варна политиката беше убивана съзнателно, методично и на определени моменти дори жестоко. Повечето стойностни хора бяха отстранени от местните политически централи на почти всички партии, не без личното участие на варненския кмет Кирил Йорданов. Последиците вече се виждат от космоса.

Когато ГЕРБ наложиха Николай Апостолов за председател на Общинския съвет във Варна едва ли са си представяли на какви пачи яйца го насаждат.
Е!Вече им се изяснява картинката. Май! На дамите и господата от ГЕРБ!

Шайката търговци, налазили Общинския съвет изобщо не се притесняват да правят единственото нещо, което умеят - да търгуват.
Спомняте ли си предизборните им обещания - нали щяха да бъдат честни, понеже били богати? Нямаше да изнудват, да рекетират, да злоупотребяват и т.н.? Тяхното богатство беше тяхната индулгенция! За всичко!
“Богати сме, нямаме нужда да крадем!” - беше лозунгът, папагалски повтарян от всеки втори кандидат – съветник.
Е, видяхме ги!
Оказа се, че не са толкова богати. Май!
Поради което изводът се налага от само себе си – не са и толкова честни.
За съжаление, какво става в момента във варненския Общински съвет е ясно и на децата!
В мътна вода риба ловят… на гърба на ГЕРБ.

А какво би станало ако в Общинския съвет бяха влезли хора, които отстояват политически позиции, вместо търговски интереси?
Странен въпрос, нали?
Обаче с наближаването на местните избори, отговорът на този странен въпрос ще става все по –важен.
Първото, което щеше да се случи, е лекото покачване на нивото на дискусиите между съветниците. Да правиш политика е изкуство, което изисква широка обща култура, солиден запас от знания в обществените науки, познаване правилата на етикета, спазване на протокол, добри маниери, житейски опит и т.н.

Ако някой си няма работа и вземе, че направи една анкета сред настоящите варненски общински съветници, най-малко половината от тях няма да знаят какво означава думата “индулгенция”. На тях им стига, че са богати.
Очевидно е обаче, че за да правиш политика само богатството НЕ е достатъчно условие. Особено ако си само първо поколение новобогаташ!

Второто, което ще се случи във варненския Общински съвет, ако случайно стане чудо и там влязат хора, които отстояват политически позиции, вместо търговски интереси, е преодоляване на сегашната ФРАГМЕНТАРНОСТ?
Търговски интереси има много. Буквално всеки може да има такива. Тук принципът е ясен - колкото интереси, толкова и групи.
Политиката, за съжаление, е сложна наука. Откакто Аристотел нарече човека “политическо животно” има лява, дясна политика и център.
Това е!
Изборът се свежда до три модела философия и три начина за прилагане на политиката в практиката.
Нито повече, нито по –малко.
Само три!

При това положение Николай Апостолов от ГЕРБ щеше да бъде подкрепян от някаква форма на коалиция, в която влизат ГЕРБ, СДС, ДСБ и всички самоопределили се като десни.
И обратното! Опозиция щяха да са БСП, плюс левите.
В центъра са либералните формации, водени от ДПС, които в крайна сметка щяха да бъдат принудени (не силово, а според близостта на политическите позиции) да работят с първите или с вторите.
Но не и с едните и другите едновременно.
Но и първите и вторите, и третите щяха да са в залата.
Когато търгуваш с влияние – отсъствието ти е сигнал, намек, стъпка към постигане на желаното.
Докато отказът от политика е просто … отказ от политика.
Отсъстваш ли от пленарната зала – значи не си защитил позицията си и идеите си.
Затова му е трудно на Апостолов във Варна.
С търговци може да се оправя търговец.
Ако иска да отстоява волята си, на него му се налага да се държи безпардонно като Веселин Марешки и агресивно като Красимир Узунов (може и обратното).
Спешно в лексиката му трябва да влязат изречения от рода на “Къде е моето?” със стоманени нотки в тембъра (може да го репетира пред огледалото).
Иначе няма оправия!
Неговата работа няма да стане.
Тяхната работа (на ГЕРБ) няма да стане.
Ако чакат електоратът да оцени добродетелите на Николай Апостолов ще има да чакат до второто пришествие.
В град като Варна, където три мандата съвсем умишлено политиката е била убивана, една от основните последици е, че избирателят системно е бил развращаван.
Тук никой нищо няма да види, докато някой на някого не каже какво точно трябва да се види.
И на каква цена.
Това е лична “историческа” заслуга на Кирил Йорданов.
Ще си я носи до гроб!

Антон Луков